Раздвоението

Заглавие: Раздвоението Сря Мар 21, 2007 10:07 pm

Ето го и моят ФФ. без да обръщате внимание на правописните грешки, нали?

Глава първа-Размисъл и прекъс

Сутринта бе изключително студена и мрачна. Водите на езерото бяха покрити с тънък лед, който ги предпазваше от силният, неукротим вятър.
Близо до водите, с бавни крачки обикаляше една черна фигура. Несъмнено бе на момиче. Познаваше се по финните черти на тялото, но черната мантия чиято качулка момичето бе сложила не позволяваше лицето и да бъде опознато.
Емили вървеше съвсем бавно по малките камъчета и размишляваше върху последните събития връхлетяли живота й. Само преди 14 часа бе достойно белязана с черният знак, символ на мрачната и тъмна страна от света на магьосниците.
Бе заслужила тази чест. Ем(както я наричаха повечето и приятели) бе изпълнила успешно мисията, възложена и лично от този,чийто мисли, идей и действия напълно подкрепяше, че и дори им се възхищаваше-Лорд Волдемор.
Повечето смъртожадни си мислеха, че тя е избрала тази съдба заради родителите си-фамилия Лестранж, защото и те бяха смъртожадни и то едни от най-доверените слуги на Лорда, но всъщност не бе така. Презрението и към мъгълите бе твърде голямо, за да се опитва да го крие, а още повече чистокръвният и род не позволяваше да го направи. Като малка често си бе патила от мъгъли и мътнороди, който разбира се след това се намираха в чудо, когато се наложеше да застанат очи в очи с Белатрикс Лестранж. Разбира се смъртожадната не бе пощадила никой от тях, защото какво можеше да направи 6 годишно момиче срещу група 15 годишни мъгъли? Или срещу някой надут мътнород, решил да се заяде без да се поинтересува за фамилията й.
Ем обаче не съжеляваше за нещата, който бе преживяла, защото знаеше, че благодарение на тях е стана по-силна, по-самоуверена и за добро или лошо-по-зла.
Тя тайно бе затворила понякога топлите чувства, който бошуваха в сърцето й и много рядко се случваше да покаже някое по-мило отношение…..
Момичето погледна часовника си, но не се смути въпреки къстният час. Бе вече 11.00 на обяд и определено бе пропуснала повечето си часове, но ръководителят на дома й(слидерин), професор Снейп, едва ли щеше да я опрекне за нещо. Пък и вече бе на 17 и нямаше намерение да остава до края на учебната година в това училище, което напоследък найстина много бе започнала да презира.
Унесена напълно в мислите си, тя не усети как някой се приближи бавно към нея и само след секунди я бе повалил на земята. Тя рязко се обърна, но в същият този момент „нападателят” седна отгоре й. Гарвано-черната й, до кръста коса се разпиля по земята, а два силни ръце приковаха китките й. Ем вдигна погледа си нагоре и се вгледа в сиво-сините очи на момчето което я бе повалило. В очите и се изписа гняв.
-Малфой!!!Стани от мен веднага!-развика се тя, но въпреки опитите да го избута, той не помръдна
-Май те хванах на тясно, а?-попита слидеринецът
-Нападна ме в гръб! Иначе нямаше да имаш този късмет!-озъби се тя
-Днес си много напрегната?
-Какво те интересува?
При тези найни думи, Драко незнайно защо я изгледа обидено и веднага я пусна, като светкавично се изправи. Момичето го последва и започна да чисти мантията си. След кратко мълчание Малфой отново се обади.
-Защо не беше на часове?
-Ами….размишлявах върху онази вечер….когато ни белязаха и напълно се разсеях
-Ахам.-Драко кимна разбиращо, без да я гледа в очите-Да вървим към замъка?
-Да..хайде-отвърна някак разкаяно тя-Драко?....Съжелявам за одеве. Наистина не мисля какво казвам
-Свикнал съм!-изсмя се ледено той-Нали от мен си се учила!
-О, така ли? Тази част от живота ми, май съм я забравила-придаде си очудено изражение тя
-Е. бързо ще си я припомниш-засмя се някак по-топло той и протегна ръце към кръста й, но точно когато щеше да я хване тя ловко му е измъкна и побягна напред.
Не знаеше защо се чувства така добре, когато Драко беше с нея, но искренно се надяваше, че само си втълпява на моменти, че е привлечена от него.
Малфой веднага се затича след нея и съвсем скоро я настигна…..

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Глава втора
Спорове и унилост

Бяха навлезли малко навътре в гората, но не се притесниха от това, а когато Драко я настигна, хвана я през кръста и я прилепи за едно голямо дърво с гръб към себе си. След което я притисна с цялото си тяло и задиша тежко от многото тичане.
Някаква странна тръпка премина през тялото на Емили, когато момчето я затисна между себе си и дървото. Чувството беше приятно, но тя почувства страх от него и се опита да се отърси от тези мисли.След няколко секунди обаче, Ем усети по-силен натиск, който спря въздуха й. Нямаше да издаде стон, но се опита да даде знак на момчето, че не може да диша. Той схвана това чак когато очите и се притвориха и отпусна хватката си, но не я пусна.
-Преди няколко дена, май претендираше, че си по-бърза от мен, а?-заяде се той.
-Не съм претендирала!-сопна се момичето-Аз съм по-бърза от теб
-Да!-засмя се Драко-И за това сега сме в това положение, нали? Защото си по-бърза
-Просто съм изморена-заоправдава се веднага тя и се опита да го избута назад.
-Хей!Хей! По-спокойно, че ще вземеш да се измориш-засмя се той, но това беше грешка.Кракът на Ем се вдигна нагоре и Малфой веднага я пусна, защото момичето всеки момент щеше да го изрита между краката.
-Голям си страхливец-нацупи се Ем и тръгна към замъка по една малка пътечка.
-Не съм страхливец-разяри се Драко-просто някой части от тялото ми са по-важни от това да ти причинявам болка.
Емили не се сдържа и избухна в смях
-Не виждам нищо смешно-сряза я гласа на момчето и тя се поукроти малко.
Докато вървяха към замъка никой не каза нищо, но очите и на двамата засвяткаха от гняв, когато към тях се приближиха Рон Уизли и Хърмани Грейнджър.
Грифиндорците имаха намерение да ги подминат като пътни знаци което никак не се понрави на Драко и Емили
-Уизли, къде са ти обноските? А на теб Грейнджър?-обърна се към тях Малфой, но след секунди внимателно се взря в косата на Хърмаяни, а смехът, който напушваше в Ем го накара да излезе от странният унес.
-Ъ……Грейнджър?Интересно ми е как се сдоби с тази….невероятна прическа, след като в замъка няма електрически контакти?-каза Драко, като придоби въпросително изражение, а Емили вече се превиваше от смях
-Малфой, млъквай!-сряза го Рон
-Оу, защитаваме гаджето?
-Не сме гаджета!-оповести Хърмаяни
-А и да сме, какво ви интересува вас двамата?
-Спокойно Уизли!-каза тихо Ем-просто ни е чудно защо защитаваш тази мътнородка? Ама и аз ги бърборя едни-засмя се на себе си Ем-За любовта няма значение, нали така?Но чак пък нечистокръвна….магьосница?
-Лестранж, затвори си устата-развика се Уизли и тъката ми се спусна в джоба на мантията, но той успя да се овладее
-Рон! Спокойно не им обръщай внимание!-опита се да го дръпна назад Хърмаяни
-Не! Остави го. Най-много да си направи някоя магия за плужеци-каза Драко през смях
Още преди Рон да бе казал нещо, Грейнджър го дръпна и двамата бързо се изгбуха между дърветата, а слидеринците продължиха бързо към замъка.
-Отвръщавам се само като я погледна тая Грейнджър!-каза някак разтеглено Ем.
-Мен пък повече ми се повдига от оня самонадеян глупак, който едно заклинание за летящо перо, не може да направи!
-Да, той също-съгласи се Емили, но в момента ума и бе зает от други мисли….

Беше вече 1 часа през нощта, но Ем не можеше да заспи. Въртеше на всички страни, правеше каквото и дойде наум, но не можа да се унесе дори и за 5 минути.
Някаква странна мисъл я гризеше. Какво беше онова чувство което изпита, когато Драко се притисна до нея?Какво и ставаше всеки път когато бяха заедно?Защо не можеше да избие тези въпроси от главата си?....
Всички тези неща не и даваха покой. Тя се повъртя още малко и когато напълно се обеди, че е безполезно да се опитва да заспи реши да слезе в хола на общата стая.
Тя грабна дългият почти до колената й, пуловер и го навлече върху също толкова дългата тениска, като след това на пръсти се изнесе от помещението.
Камината долу все още слабо пламтеше, а стаята не бе напълно изстинала. Емили се настани на канапето срещу все още малките пламъчета в камината и се загледа в движенията, който правеха те. Няколко пламъка всякаш рисуваха красива картина, други всякаш спореха за нещо, а трети спокойно се издигаха нагоре и само след секунди изчезваха.
-Защо си будна?-сряза я нечий глас. Момичето го разпозна и не се обърна
-Не мога да заспя. А ти?
-И аз също-отговори някак незаинтересовано той и се настани на отсрещното канапе.За разлика от Ем, той не се загледа в пламъците, а в самата нея. Понякога обичаше да я изучава, да се вглежда в дългата и черна коса и обожаваше червените и очи.
След няколко минути прекарани в едно наистина неловко мълчание в стаята влетяха Блейз Цабини и Тиодор Нот. Двамата някак странно се бяха прегърнали, пееха някаква песен и леко се клатушкаха. Явно бяха доста пияни щом като само след миг Нот вече лежеше полу- заспал пред краката на Ем, която го изгледа някак странно и само въздъха, без дори да се опитва да го посвести. Малфой само изсумтя нещо неразбираемо и отново загледа в момичето. Цабини се строполяса едвам едвам на един стол и скоро двамата с Тиодор сякаш в дует започнаха наистина гласно да хъркат.
-О, чудесно!-изсумтя Ем и подритна леко Нот, но той не спря.-Капка спокойствие не може да има човек……
Малфой се надигна и хвана Нот за едното рамо, после насочи погледа си към момичето
-Хайде! Помогни ми да ги качим гора-каза студено той
Не и се искаше да го прави, но стана и преметна дясната ръка на слидеринеца през рамото си и го помъкнаха нагоре. Сега като се замисляше, наистина бе добре да ги качат, защото имаше опастност да се изпуснат за нещо, тъй като и двамата бяха смъртожадни.
След около 15 минути мъчения, Блейз и Тиодор бяха настанени в леглата си и оглушително хъркаха.
-О, да слезем долу, преди да получа главоболие-размънка се Драко и с Ем слязоха отново в хола……
-Защо не си лягаш?-незнайно защо настоя Емили
-Неприятна ли ти е моята компания?-сряза я той
-Не…
-Искаш някой като онея двамата ли да е тук сега?
-Не!Ка..
-Ако искаш мога да повикам Нот?
Емили не издържа. Какво му ставаше? Защо в очите му се четеше тази ярост?
Тя бързо му обърна гръб и се качи в спалнята, затръшвайки вратата. Точно в този момент не й пукаше дали ще събуди някой. Беше бясна на Малфой.Защо така изведнъж се промени? За секунди и стана толкова студен!
‘Но какво ми пука?По дяволите! Защо ми пука?”-ядоса се на себе си тя и се тръшна на леглото. Часа бе вече 3 и сега нямаше никакви шансове да поспи, поне 10 минути….
Оказа се обаче, че след дългото размишляване върху странните действия на Драко, тя бавно се унесе и след още 2 часа прекарани в мислене, момичето се унесе….

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Трета глава-Разхвърляни тонове и настроения

Емили бавно отвори очи. Посрещната от винаги мрачната стая, тя се изправи и взе часовника си от шкафчето до леглото й. 6.30-беше поспала около час и половина…
Всички момичета все още спяха, за това тя набързо облече мантията си и се запъти към голямата зала за закуска. Когато влезе вътре забеляза, че на масата на Слидерин има само още един ученик, а когато се вгледа разбра, че това беше Малфой.
Тя се промъкна тихо към другият край на масата и се настани възможно по-далеч от него.Тъй като той бе в десният край до учителската маса, тя се настани от ляво, подпря главата си на дясната ръка и се завъртя към вратата, с надеждата, че Драко няма да я забележи. Момичето придърпа една чиния с яйца и започна да ровичка из храната си. Не беше никак гладна и затова яйцата си оставаха все толкова.
Изведнъж за нейно най-голямо разочарование срещу нея се настани Малфой.
Сега имаше три вариянта:
1.Да започна да й се извинява за снощи.
2.Да се направи, че нищо не е станало
3.Да продължи да се държи по същият гаден и надменен начин.
Тъй като нито едно от трите неща не я устройваше кой знае колко, тя само му метна един обидено-отегчен поглед и заби очи в чинията. Не му каза нищо, нито пък направи някакъв знак, че и пука, че Малфой се настани при нея.
-Как спа?-наруши тишината той, но не получи отговор-За снощи……Ъъъъ…нещо ме прихвана.
-Не ми пука!-отвърна безлично тя
-Радва…….
-Драко!!!!!-чу се нечий писклив глас и в същият момент до него с цялата си наглост се намести Панси Паркинсън. Тя така плътно се залепи до него, че ако някой ги бе видял веднага щеше да каже, че ходят.
Драко я изгледа очудено и малко стреснато
-Здравей Панси!-отвърна механично той като леко се отдръпна от нея. Момичето се бе вторачило в очите му и го гледаше така……”влюбено”-помисли си Малфой. След секунди той обърна глава, за да продължи разговора си с Емили, но за негово очудване, нея я нямаше.
Емили вървеше забързано по коридора. Беше се запътила към кабинета по отвари където имаше час при професор Снейп.
За сега в стаята имаше само няколко грифиндорци единият от който бе Хари Потър.
Емили реши да не си затормозява ума с отрепки като него-или поне не днес-настани се на последният чин(който точно в тези часове по ирония на съдбата делеше с Драко) и зачака часа да започне. Точно преди звънеца да бие, до нея с трясък се намести Малфой и я изгледа любопитно
-Защо изчезна така?
-О, я не ми се прави на заинтересован!
-Ам. Май ми се сърдиш за снощи?
-Както ти казах-не ми пука, а съм сигурна, че на теб-още по малко…
-Госпожице Лестранж? Можеби искате да споделите нещо с нас?-сряза я плътният глас на професора по отвари. Тя кимна отрицателно, въпреки, че знаеше, че той никога не би я накарал да му отговори на въпрос от типа….
Часовете по отвари бяха едни от любимите на Ем. И не само заради това, че имаше удоволствието да гледа как Снейп унижава наред с Потър и останалите грифиндорци, но и самите неща, който изучаваха бяха интересни-поне за нея.
20 минути след началото на часа, в ръцете на Ем се приземи малко парче пергамент. С неприкрито любопитство тя го разгъна и се зачете:
„-Сърдиш ли ми се за вчера?”
Подписа бе на Драко. В очите и премина като вълна, гневът който изпита. Тя надраска набързо нещо и го пусна върху учебника на момчето.
„Колко пъти, да ти кажа, че не ми пука? На малоумен ли се правиш?”
„-Държанието ти показва точно обратното!”
„-Какво ти пука за моето държание?Би трябвало да ти пука за оная Паркинсън!”
„-Предпочитам да ми пука за теб!”
При последното написано, Емили пусна листчето под масата и за секунди то се изгуби в малки пламъци. Тя замени ,стреснатата си от прочетеното, физиономия и си придоби отегчен вид, продължавайки да си води бележки.
Останалите 30 минути от часа й се сториха истинско мъчение. Беше напълно объркана.
„Но защо?-не спираше да се пита тя. „Какво ми става? Може би ми пука? Нееее, това е абсурдно!”
Тихият звънец я върна отново на земята и тя започна да прибира, по възможно най-бързият начин, учебниците си. Почти тичешком излезе от стаята и се запъти към изхода.Определено нямаше намерения да остава на останалите часа, повечето от който бяха с грифиндор, а за капак и Малфой седеше до нея.
Предпочиташе да се поразходи малко, или……една мисъл изблика в ума й. Искаше й се да посети щаба! И да това щеше да направи….
Когато се отдалечи достатъчно от замъка и вече не беше на територията на замъка, момичето бързо се магипортира право в кухнята на щаба на смърожадните.
Тя не беше много голяма. Имаше три маси-две в левият ъгъл и една в десният, а по средата минаваше нещо като пътечка, водеща към шкафовете.
Емили се огледа и за нейно щастие на едната маса видя баща си, който се бе заел с един вестник и обстойно го разучаваше. Чак когато дима от цигарата, която Ем бе запалила, го задави той вдигна погледа си, за да срещне очите на дъщеря си, седяща до него.
-Емили?Какво те води насам? Не си ли на часове?
-Не! Отегчена съм. Там вече е толкова тъпо-провлачи тя
-Ако решат да те потърсят?
Ем прихна.
-Глупости. Снейп ще оправи нещата…..

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Четвърта глава-Разочарование или късмет?

-Хм, щом казваш-отвърна Рудолфус и отново се съсредоточи върху вестника.
Емили се замисли. Защо ли с баща й никога не намираха общи теми за разговор и си разменяха само по няколко думи? Като се замислеше- та тя никога не се бе разбирала много с родителите си. Като малка никога не бе споделяла по-личните си проблеми с тях, а винаги се обръщаше към приятелите си и към…Драко!
Отново това име се намести в главата й, а с него и последните случки. Но те не бяха кой знае каква трагедия. Защо тогава така лесно се изнервяше когато Малфой направеше някоя глупост с която да я засегне
-Госпожице Лестранж?-прекъсна мислите и нечий мазен глас. Тя погледна към широко отворената врата, от където я гледаше Опаш
„Този дребен боклук!”-помисли си тя и го изгледа с презрение
-Какво искаш?
-Лордът ви вика!-оповести той и бързо излезе.
За какво ли я викаше? И как бе разбрал, че е тук
„Задаваш си глупави въпроси”-порица се тя и се изправи като погледна въпросително баща си, сякаш го питаше”За какво ме вика?”
Той от своя страна само кимна в отговор”Нямам представа”
Емили му каза „чао” и се запъти с бърза крачка към покоите на Волдемор. Открехната голямата черна врата и влезе в тъмната стая. Черният Лорд седеше на „трона си” с гръб към нея и за това тя не си направи труда да се поклони.
-Викали сте ме?
Последва кратко мълчание
-Да! Госпожице Лестранж….предполагам, че ако се преместите няма да ви е мъчно за Хогуортс, нали?
-Никак даже, но защо?
-Както предполагам знаете, Блейз Цабини и Тиодор Нот имаха за задача да намерят място от което моите поданици да влязат в замъка…
Ем само кимна леко и придоби още по учуден вид.
-Тъй като двамата се справиха успешно с мисията си, мисля да не отлагам повече събитията…
Емили веднага разбра за какво става дума. Явно Лордът смяташе да изпрати смъртожадните си на „гости” в училището…
-За това реших, че преди да ги пратя на „гости”-както вие се изразихте(той явно четеше мислите й), ще е по-добре вие четиримата да се пренесете тук
-Четиримата?
-Да четиримата. Вие, Цабини, Нот и Малфой младши….Ще е по-добре ако имената ви останат чисти за сега, а пък останалите ми поданици ще се погрижат за вашето „изчезване”. Разчитам на вас да предадете това на съучениците си и утре рано сутринта вече да сте тук…
-Както пожелаете!-отвърна тихо тя
-Сега сте свободна.-Махна с ръка Лорда и отново потъна в мислите си.
Този път момичето се поклони и с бърза крачка напусна помещението. Щом затвори вратата тя веднага се магипортира близо до езерото и тичешком се запъти към замъка.
Наистина се радваше, че най-после ще се махне от това отвратително място. Нямаше да е принудена да търпи физиономията на „скапаните” учители и щеше да прави каквото си поиска.
Тя с трясък отвори вратата на спалнята на момчетата и нахлу вътре. Днес определено имаше неописуем късмет! Вътре, насядали по земята бяха точно хората, който и трябваха-Нот, Цабини и Малфой
-Хайде момчета стягайте си багажа!-каза тя с огромна усмивка
-Ъъъъ, какво? Защо?-заразпитва Тиодор
-Черният Лорд ни иска в щаба, най-късно утре сутринта! Тук ще става напечено.
След като видя, че само с тези думи няма да ги накара да се размърдат, тя бе принудена да им разкаже какво бе правила цял следобед. Едва тогава тримата слидеринци се размърдаха и започнаха да прибират куфарите. По лицата и на тримата се изписа радостна усмивка…..
Беше вече 1 часа през нощта и сега четиримата трябваше да се измъкнат от замъка, което се оказа не толкова лесна задача.
Първата спънка в измъкването им бе Наташа Грейс. Тя бе едно от онези любопитни, нахални, момичета който обичаха да се бъркат навсякъде. Емили бе принудена да и направи магия за забрава и после да я приспи…Но спънките не спряха до там.
Точно когато четиримата крачеха бързо на първия етаж, устремени към вратата от един коридор се появи котката на пазача Филч.
„О, проклетото животно няма ли да спре да мяуче?”-Дразнеше се Цабини, докато останалите бързо търсеха някакъв сандък, в който да я напъхат. Когато от страничният коридор започнаха да отекват стъпки-най-вероятно тези на пазача, Драко махна шлема на една рицарска броня и напъха животното вътре.
Четиримата грабнаха куфарите си и се затичаха към вратата, която за тяхно щастие бе заключена с просто заклинание и една проста магия като „Алохомора”, изречена от Нот, бе достатъчна, за да я отвори.
Скоро младите смъртожадни, бяха извън територията на училището и мигом се магипортираха в голямата зала в щаба. Точно в този момент там бе пълно със смъртожадни, който обсъждаха предстоящото нападение над училището за магия и вълшебство.
Първите който се насочиха към тях бяха Господин Нот, Белатрикс Лестранж и Луциус Малфой. От тримата най-недоволен бе Малфой старши, тъй като той смяташе, че сина му все още не е за тук.
-Вие четиримата какво правите тук?-обади се Нот старши
-Решение на Черният Лорд-отвърна спокойно Емили и се огледа.
Залата беше доста голяма, но пространството се смаляваше от навалицата вътре. На всякъде имаше свещи, а два огромни лампиона висяха от тавана и осветяваха още по-добре, иначе мрачното помещение.
По стената имаше прашни картини на змии и на няколко места се срещаше символът на Слидерин.
Във всички ъгли имаше малки масички оградени от червени канапета, а в дъното срещу огромната камина се разпростираше голямо канапе в тъмно зелен цвят.
След няколко секунди в стаята се появи и Опаш.
-Млади смъртожадни, елате! Ще ви покажа стайте. За съжаление в момента щаба е претъпкан, така че ще бъдете по двама в стая!…А ето това е стаята която ще делят господин Нот и господин Цабини.-Той посочи голямата врата от дясно, като почти ги набута вътре..
‘Какво?....О, не това значи, че ще трябва да деля една стая с….Не може да бъде!-помисли си Ем и настроението и веднага помръкна. Тя се стараеше да отбягва Драко, а сега двамата трябваше да бъдат в една стая. „Направо чудесно”
-Това е вашата стая!-прекъсна мислите и Опаш и посочи врата в дъното на коридора-сега ви желая приятна вечер-обърна се той и след секунди изчезна от полезрението на двамата слидеринци.
Емили бутна вратата и влезе вътре.
„Хм, мислех, че ще е по-зле!”-Премина през главата й, но когато видя, че леглото е само едно можеше да се каже, че и се доплака.
-Аз нямам нищо против!-усмихна се Драко, когато се досети за мислите минаващи през главата на Ем. Тя не отговори, а само тихо изсумтя и заоглежда помещението. До нея от ляво на вратата имаше голям двукрилен гардероб. Срещу леглото(което се намираше в средата) имаше някакво старо, прашно бюро, а до него бе вратата за банята.
Леглото не бе много голямо”Точно като за двойка влюбени”, бе покрито с зелени чаршафи, а от ляво и дясно, като воал се спускаха тъмно зелени завеси. В общи линии стаята не беше кой знае колко лоша. Камината, която бе разположена на около метър от гардероба, бе изчистена и сякаш само чакаше някой да я запали. Без да иска покана Драко се зае с това, защото в стаята бе доста студено.
Емили пък започна да рови из куфара си и скоро от него извади един много голям пулове. Не знаеше защо, но много обичаше тази дреха, а сега блузата вършеше работа на нощница.
-Обърни се!-каза студено тя на Драко, който незнайно защо се поколеба за секунда, но го направи. След около минута обаче, любопитството в него надделя и той леко изви глава към Ем. В момента тя бе с гръб към него и точно се канеше да облече пуловера. Дългата и коса се спускаше свободно до кръста, но не можеше да закрие целият и гръб.
За момент му се прииска да докосне нежната и кожа, но когато видя, че Емили всеки момент ще се обърне, извъртя глава към леглото.
-Можеш да се обърнеш!
Сега когато я виждаше цялата, забеляза, че дрехата стига почти до коленете й, който бяха голи. Пуловерът беше доста широк, но придаваше невероятен чар на момичето.
-Коя страна предпочиташ?-попита тя
-Ами…без значение. Знам, че ще ти е студено, за това легни от дясно, до камината…
Момичето кимна и бързо се пъхна под дебелият юрган. Наближаваше 4 часа и искаше да поспи поне малко. Тя се намести в ъгъла на леглото и обърна гръб на Малфой, който туко що се наместваше в леглото. Той се обърна към прозореца и скоро двамата Слдеринци спяха…