Сладко зло

Заглавие: Сладко зло Чет Мар 22, 2007 11:19 pm

От много отдавна се каня да я пусна някъде.Това е книжка,която пиша.Главния герой е Кейси Малфой-тя е сестра на Драко и е по-малка от него.Зла слидеринка е и никога не прощава.Обаче има една малка слабост-че е привързана към Фред и Джордж Уизли.И..екстравагантно е.Надявам се да ви хареса.Моля ви да не пишете коментари,които не са от сърцето ви.Искам да ви хареса наистина.Ако не-кажете какво да оправим.Колкото до заглавието-мисля,че Кейси е точно сладко зло!

I глава-Един не до толкова щастлив рожден ден

Дойде краят на месец Май.Всичко започна да разцъфва,природата се върна към живота си.Дърветата се расзелениха,птичките пееха тихо по дръвчетата и правеха гнездата си...
В имението Малфой цареше хаос.Нарциса Малфой обикаляше наляво-надясно и оправяше това,което смяташе за неправилно.Подготвяше се рождения ден на Драко.Сега той навършваше 1 годинка.Баща му го бе извел на разходка,за да може партито да бъде изненада.Но каква изненада можеха да направят на 12-месечно момченце?!
-Доби,дооправи онова.А и онова.Също така премести този подарък там-нареждаше Нарциса и размахваше ръце.
След около половин час дооправяне Луциус и малкия Драко се върнаха у дома.Имаше още няколко малки бебета и възрастни хора.Бебета започнаха да мятат всякакви играчки навсякъде.Та те бяха на по годинка,а може би малко повече.
-Драко,миличко,ела насам-подвикна майка му и сложи момченцето в скута си срещу тортата на която гореше една малка свещичка-Духни я!
Драко не я духна,а я цапардоса,но и това се броеше.Той навърши една годинка и живота му започна...
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
15 години по-късно,същата дата,същото имение:
-Кейси,стига!-изкрещя Малфой,защото сестра му го беше съборила на земята върху тигровата кожа
-Днес имаш рожден ден.Бъди малко по-разбран-помоли Кейс,която беше година по-малка от него
-Всичките ми приятели ще дойдат до няколко минути,сис.Какво ще си помислят,ако видят,че по-малката ми сестра ме е съборила на пода-Драко се изправи с лек сумтеж
Застана пред огледалото и взе брилянтина от едно чекмедже.Започна да заглажда косата си,като постоянно питаше дали е добре.
-О,престани най-сетне-укори го Кейс след 15 минути.Тя замахна и разроши косата му-Това е моето братче.Зализан си грозен.
-Не съм!-възпротиви се той
-Си,си-повтори Кейси и започна да подскача из стаята.
-Говори си колкото искаш.Не ме интересува!-отвърна й Драко
-Вие двамата какво правите още тук?-прокънтя гласът на майка им-Гостите са на вратата,Драко.Кейси,защо не си облечена?Марш и двамата!
Двамата Малфой се разсмяха звучно и се разделиха.Кейси тръгна към стаята си в другия край на коридора,а брат й остана да си приглади косата.В стаята й я чакаше дълга тъмно червена рокля панделки."О,дявол те взел"-помисли си Кейси и отвори гардероба си.Най-отдолу държеше голяма черно-бяла кутия.Отгоре пишеш:"За моята скъпа Кейси".Беше от баща й,който сега не беше у дома.Отвори кутията и няколко минути стоя загледана в красивата черна рокля срещу нея.Извади я,а след нея измъкня чифт черни сандали с ниско токче.Облече се набързо,среса русата си коса,сложи си малко грим и тръгна надолу,където вече всички бяха насядали.От стълбите тя различи само някой-Тиодор Нот,Блейз Цабини,Винсънт Краб,Грегъри Гойл,Панси Паркинсън,Карен Лир,Дейвид Монтагю и още няколко момчета,които тя не виждаше.
"Ох,пак проклетата му компания"-ядоса се Кейси наум и въздъхна тежко.С бавни стъпки слезе долу,но тъй като всички мълчаха токчетата й се чуха.
-А,ето я и моята скъпа сестра-Драко й махна да се приближи.а по лицето му се изписваше ярост.
Някой вече беше успял да му развали настроението.Нот вдигна вежди в знак на поздрав,а момичетата я погледнаха ядосано,сякаш тя им крадеше момчетата.-Седни до Тиодор!
Кейси се направи,че не го е чула.Тя отиде право при масата с напитките и си наля чаша уиски.Панси и Карен я погледнаха сърдито.Изглеждаха така сякаш всеки момент ще й се нахвърлят.Кейси усети това и им каза:
-И на мен не ми е приятно присъствието ви момичета,но ви търпя с големи усилия-тя отпи от чашата си-Ако смятате,че няма да ме издържите,вратата е по коридора вдясно-тя махна с ръка към коридора
Панси и Карен мигновено млъкнаха.Кейси беше успяла да им затвори устата.
-Нагрубяваш гостите ми-уж й се скара Драко и тя веднага забеляза задоволството в очите му.И брат й,както и тя не понасяха тези две фръцли,но майка им настояваше да присъстват.
-Искрено съжелявам-отвръна му тя,като се сдържа да не се разхили.Двете момичета отново се надуха.-Всъщност,не съжелявам ни най-малко,защото го мисля!
Всички момчета избухнаха в смях,а Панси и Карен почервеняха от гняв.Кейси се ухили до уши.Най-сетне обстановката се пооправяше.Тя набързо наля пиене на гостите и вдигна наздравица за брат си.Стаята се огласи с едно силно "Наздраве!".Малко след това Драко и Блейз започнаха да обсъждат някакъв куидичен мач,Панси и Карен си зашушукаха оживено,Дейвид изчезна някъде,а Тиодор отиде при Кейси.
-Много си красива-похвали я той,но тя извърна очи
-Какво искаш Тиодор?-попита го ледено тя,като се стараеше да избягва погледа му
-Просто да си поговорим,Ледена кралице-засмя се Нот-Дейвид се изниза до тоалетната и останах без комапния.Не очакваш да си говоря с Краб и Гойл,които не спират да ядат,нали?
Тя погледна към Винсънт и Грегъри,които се тъпчеха с всякакви неща и изглеждаха като прасета.
-Точно това очаквам-озъби се тя-А ти нали не очакваш да седя и да ти слушам глупостите?
-Ти си по-лоша и от брат си-продължи Нот въпреки напдките й-Приличаш на леля си Белатрикс
Лека усмивка се изписа по лицето й,но веднага изчезна.
-Първо:не вярвам някога да си виждал леля и второ-остави ме намира-почти извика Кейси.Тиодор и лазеше по нервите и той сам знаеше това.Харесваше му да се заяжда с нея-Не ми разваляй дните у дома-завърши тя сърдито
Точно тогава в стаята се завърна Дейвид и се насочи към Кейси и Нот."Дявол те взел Драко"-помисли си Кейс-"Да поканиш точно Монтагю.Явно си решил да ми правиш номер,но аз ще те науча"-закани се наум тя.Тази мисъл я развесели и тя се усмихна щастливо.
-О,колко се радваш да ме видиш-възкликна Дейвид,като беше на 20-тина сантиметра от нея.Той сложи ръката си на талията й.
-Далеч си от истината Монтагю-отвърна му тя и го изблъска-Не си позволявай да ме пипаш,иначе не знам на какво съм способна.
Тя се обърна към прозореца в знак,че разговорът им е свършил и няма да продължи.Тиодор погледна към Дейвид и сви рамене.Двамата се върнаха при останалите.Кейси няколко минути стоя загледана навън.Както всяка друга година на тази дата всичко беше разцъфнало,слънцето си грееше приветливо.Кейси въздъхна.На нейния рожден ден никога нямаше зеленина.14 януари-тогава всичко беше бяло и нито едно цвете не се виждаше.Замисли се за Монтагю."Боже,Дейвид,как можа?!"-каза си ядосано тя.Още не му беше простила задето й изневери.В 4 курс бяха гаджета,докато не го хвана с рейвънклоука в женската тоалетна.Още си спомняше скандала,който вдигна..........

Беше 11 февруари и след уморителен час по отвари Кейси се беше запътила към женската тоалетна за оправяне на грима.Влезе вътре като си гледаше в краката.Когато вдигна глава рязко пусна чантата си.
-ДЕЙВИД!!!-изкрещя ядосано тя-Какво по дяволите правиш с..МАРИЕТА?????
-Кейси,аз..мога да ти обясня-започна Монтагю,но Кейси вече беше избягала навън.Той я гонеше по коридора с разпасана риза и разкопчани панталони.
-Облечи се глупак такъв-крещеше Кейси-Не те е срам!И точно..Мариета?Тази...тази-нямаше думи,които да опреличат глупостта й
-Само ме изслушай-помоли се той
-Няма да те слушам,идиот такъв.Не мога да си обясня с какво го заслужих?-Кейси вдигна въпросително рамене
От всяка стая започнаха да се подават глави.Всички гледаха с изумление случващото се.
-Край на връзката ни!Не искам да те виждам повече-изкрещя Кейси,врътна си и си тръгна.
....................................
От тогава с Дейвид бяха врагове,въпреки че при всеки удобен момент я опипваше.Всеки път му зашлеваше по един шамар,но днес се беше сдържала,което я учуди.
-Кейс,ела при нас-гласа на Драко я извади от унеса й.
Тя допи уискито и отиде при групичката,като седна на облегалката.Единственото свободно място беше до Дейвид,а нищо не можеше да я накара да седне там.Сега от дъното на душата си се ядосваше на брат си.
-Голям си гадняр,Драко-прошепна му тя и леко го цапардоса по врата
-С какво ти накривих шапката този път,сис?-учуди се Драко и дръпна сестра си да седне при него,но тя се възпротиви.
-Поканил си Монтагю въпреки че знаеш какво е отношението ми към него.-обясни тихо тя
-Наистина съжелявам,Кейс,но знаеш каква е мама.Накара ме насила да го поканя-извини се Драко и сестра му веднага му прости.Обичаше го повече,че едно леко недоразумение да ги накара да се скарат.На Драко му се прииска да се реваншира на сестра си,затова предложи на висок глас:-Кой иска да пояздим до вечеря?Има няколко часа
Останалите избухнаха в радостен вик.Изправиха се и тръгнаха към конюшните на имението,които се намираха в източната част.Кейси и Драко вървяха последни,като Кейси беше прегърнала Драко.Паркинсън и Лир постоянно ги обсъждаха.
-О,боже ,защо тези двете са тук?-попита Кейси,като оседлаваше коня си.
-По причината поради която Монтагю е тук,сис.Не си си мислила,че сам съм ги поканил,нали?-възмути се Драко
Двамата се расмяха.
-Ей,кой е готов за малко съзтезание?-подвикна Тиодор,но никой не се отзова.Пояздиха няколко дълги часа,изпълнени с веселие,смях и игри.Няколко заплахи от страна на Кейси и много,много приятни изживявания.На вечеря всички ядаха обилно,сякаш досега не са яли нещо по-вкусно.
-Никога не си готвила нещо по-вкусна,мамо-похвали Драко майка си и Нарицса се усмихна:
-Благодаря ти,мили.Искам да сте сити,защото утре летекода ще ви изтощи.
Кейси мигновено се начумери.Бяха ги пуснали у дома само за два дни,колкотo да празнуват рождения ден.Утре рано се връщаха обратно към "действителността".Отново Потъровци и Уизлиевци.И отново мръсни подхвърляния от грифиндорци:"Хей,Ледена Кралице!" или пък:"Ако това не е прочутата Кейси Малфой-принцесата на Слидерин".Мразеше тези определения.Нима наистина приличаше на ледената кралица?!
-Време е да си лягате деца-прокънтя гласът на Нарциса
-Мамо,10 и половина е-възропта се Кейси
-Скъпа,утре ше ви вдигна много рано-обясни й Нарицса-Хайде всички по леглата!
Слидеринците станаха и се запътиха към стаите си,като Кейси и Драко щяха да спят в една стая.Не че нямаше достатъчно място,просто майка им беше набутала Карен в стаята й,а момичето нямаше желание да спи на първия етаж.Затова се уговори с брат си да спи в неговата стая.
-Изморен съм!-призна си Драко,когато влязоха вътре и се метна на леглото
-И аз..-съгласи се Кейси и се приблжи до брат си-Разкопчай ми ципа,че сама не мога!
Малфой се изправи и разкопчва роклята на сестра си.Тя се скри зад нещо като парван и излезе от там в пижама.
-Хах..колко си сладка така-изсмя й се Драко
-О,колко си забавен-озъби му се Кейси се мушна под завивиките
-Не се заяждай,иначе ще извикам Монтагю-не й остана длъжен Малфой
Сестра му го зяпна ядосано.Метна по него една възглавница и се обърна сърдито на другата страна.Драко запали камината и си извади едно одеяло.
-На земята ли ще спиш?-попита го Кейси
-Да,бе.Аз и студения под-възмути се Драко-Ще спя на фотьойла.Онзи разтягащия.
Той отиде при прозореца,замахна с пръчката,креслото се разтегна и той се настани върху него.Скоро след това заспа.

П.П.Знам,че има правописни грешки,ама ме мързи да ги оправя.След малко ще пусна и втора глава.Написала съм само двечки.

Заглавие: Re: Сладко зло Пет Мар 23, 2007 3:08 pm

II глава-Отново в Хогуортс

-Кейси,събуди се!!-крещеше Драко и тресеше сестра си-Мамо,да не е умряла?
-Не говори така-скастри го Нарциса-просто е припаднала
-Кейси!!Кейси!!-Драко я разтресе с всичка сила,но отнво нищо.-Съжелявам-той извади пръчката си и я насочи срещу сестра си-Агуаменти!
Обилна струйка вода я поля и Кейс отвори очи.Драко я прегърна много силно,за да се увери,че е жива.
-Хей,Драко,не съм умряла,не ме души-помоли го тя и се изкашля.Брат й още малко щеше да й спре дъха.
Двамата се расмяха силно.
-Обличай се.Всички ни чакат отвън.Летекодите вече са тук-нареди й Нарциса и заедно с Драко се изниза от стаята
Кейси седна в леглото и разтърка очите си.Огледа се наоколо.Камината още леко гореше,на пода стоеше одеялото на Драко,а на стола бяха дрехте й.Тя стана и се запъти натам.Грабна ги набързо и се скри зад парвана.този път майка й не се беше изложила-черен кожен панталон,черен потник със змия,ботуши до коляното и дълга черна мантия.Облече се,но когато се "върна" в стаята там вече имаше някой,излегнал се на леглото.
-Ти какво?Няма ли да ме оставиш намира?-викна Кейси
-Продължаваш да ме отбягваш,а аз си мислех,че сме приятели,Ледена кралице-засмя се момчето
-Тиодор,лазиш ми по нервите,а знаеш ли какво сполетява такива като теб?-отвърна точно като Ледена кралица Кейс
-Дойдох да поискам примирие и да станем приятели-оправда се Нот-Просто искам да сме приятели,Кейс,нищо повече.
Тези думи смекчиха Кейси.Тя се усмихна и му кимна.Тя не беше се замисляла върху възможността с Нот да бъдат приятели и сега й харесваше.Тиодор се приближи,целуна я по бузата и излезе.На Кейси й се стори,че се изчервява,но не би могло възможно.
Нот излезе навън и се опря на стената.Падаше си по сестрата на Драко от няколко години насам и сега,когато вече бяха приятели имаше шанс.той слезе надолу щаслтлив.Кейси среса косата си,сложи си черен грим и излезе навън,където я чакаха останалите.
-И нашата велика принцеса най-сетне се накани да излезе-подигра й се Дейвид,но момичето не му остана длъжна:
-Аз поне съм вярна на принципите си,Дейвид.Не съм изневерявала досега,а за теб е всеизвестно,че не задържаш дълго едно момиче
Монтагю млъкна,а Кейси се почувства по-добре.
-Хванете обувката деца-каза Нарицса след малко.Преди това целуна Кейси и Драко-До края на годината има около месец.Приятно изкарване.Драко,не забравяй!-завърши тя
Всички хванаха обувката кой където падне.Светът им се завъртя,намираха се някъде из небесата и след малко се озоваха на поляната пред Хогуортс.
-Добре дошли обратно в Хогурост-чуха те познат глас и се обърнаха замяни.Дъмбълдор ги гледаше усмихнато-Надявам се сте изкарали добре в имението Малфой,а сега ще трябва да се завърнете към скучната действителсност.Уроците продължават,края на годината наближава и трябва да се стегнете и да спечелите точки за купата на домовете.-завърши речта си професора и слидеринци запляскаха.
-Знаете къде е общата стая нали?-усмихна се Дъмбълдор и ги подкани да влизат в училището.Те кимнаха щаслитво и се запътиха към подземията.
Когато влязоха в общата стая се опулиха.Навсякъде имаше разни дранкулки,балони,пандели в зелено и черно,гумени змии.
-Купон ли е имало тук?-учуди се Кейси
-Смяташ,че никой не може да прави купон без теб ли?-подразни я Дейвид
-Не,Монтагю,смятам,че сме спечелили нещо-отвърна му съвсем спокойно момичето-И така като гледам е бил куидичния мач срещу Рейвънклоу
-Би ли повторила,сис?-помоли я Драко
-О,момчета,не знаехте ли,че вчера играехме срещу рейвънклоуци?-изуми се Кейси
-Не!-изкрещяха й момчетата,а Панси и Карен се разхилиха.
-Много смешно Паркинсън-ядоса й се Тиодор
Панси и Карен изсумтяха и се качиха към спалните.
-Да отидем на закуска,а?-предложи Кейси,след като се чу трясък на врата
-Чудесна идея.Умирам от глад-призна си Драко и всички се запътиха към Голямата зала.Точно на входа се засякоха с грифиндорското трио.
-И това ако не е Белязания и приятелчетата му-изхили се Драко
-Не се заяждай Малфой.-ядоса се Хари-И не ни обиждай,иначе не отговарям-той избута слидеринеца
-Хей,хей,какво си позволяваш?-ядоса се Драко и също го избута-Да не мислиш да не заяждаш Потър?
-Не ме предизвиквай Малфой!-изкрещя Хари,а Драко само присви очи
-Ще ме прокълнеш ли?-изсмя се слидеринеца-Или ще накраш мътнорода да го направи?
Хари извади пръчката си и я опря в гърлото на Малфой.Отвори уста да каже нещо,но нечия магия го отблъсна на няколко метра
-Кой беше?-ядоса се той,когато се изправи
-Много е трудно да се досетиш-каза му Кейси и очите й присвяткаха заплашително-Някой да ти е позволил да пипаш брат ми?Някой да ти е позволил да се правиш на важен?Тези неща не са за теб!
-И това ако не е Ледената кралица-изсмя се Уизли,но Дейвид го сръга в ребрата
-Не си позволявай да й говориш така-изсъска Монтагю,а Кейси му кимна в знак на благодарност.
-Е,Потър,разкарай се!-извика тя-Само за информация-не ме е страх да използвам непростимите проклятия и едно Круицио ще ти дойде добре.
Хари й хвърли злобен поглед и триото се изнизаха.Слидеринци избухнаха в слобен смях,а някой се ръкуваха с Кейси.
-Да влизаме-подкани момичето и всички се насочиха към масата на Слидеринци.Закуската беше доста обилна и те се наядоха като за цял ден.
-Имате ли идеи какво да правим?-попита Дейвид
-Аз отивам в библиотеката,защото имам огромно домашно по история на магията.-призна си Кейси и допи тиквения си сок-Ех,уискито ще ми липсва.
Тя очакваше брат й да каже нещо,но не стана така.Драко бе отвеян някъде и Кейси знаешв какво си мисли.
-Не се измъчвай.Има време-подшушна му тя
-Кейси,искаше се ми се да си права,но няма.Края на май е,годината свършва след месец,нямам никакво време-завайка се Драко-Аз отивам там.
-Ще дойда с теб.Може би ще успея да ти помогна-каза сестра му сигурна в себе си-Повярвай.Ще успеем.
-Ей,не ни изолирайте!-скастри ги Нот-Чувстваме се като някакви аутсайдери.
-Извинете ни.Просто си имаме проблеми-замаза положението Кейси-Хайде Драко.Ще се видим после момчета.
Двамата станаха и се запътиха към Нужната стая.Докато стояха на стълбите и чакаха да ги преместят Драко усети парене в лявата си ръка.
-Боли ли те?-попита притеснено Кейси.Искрено съчувстваше на брат си,когато ръката го болеше
-Кейси,заприличваш на мама-ядоса се Драко
-Не ми опявай.Не мога да повярвам,че всичко е заради провала на татко-изропта момичето и слязоха на етажа.Запътиха се към стената в края на коридора.Кейси започна да обикаля отпред и да си мисли"Искам място за отдих,място за отдих".След няколко минути вратата на Нужната стая се отвори и двамата влязоха вътре.
-Кейс,не си длъжна да си тук-каза Драко и се запъти към един шкаф
-Знам,Драко,но просто сърце не ми дава да те оставя сам-съобщи му тя и се подпря на стената-Как мога да ти бъда полезна?
-Има ли начин да се свържеш с леля?-попита момчето
-Да бе,с телепатия ли очакваш да го направя?!-изсмя му се Кейси-Разбира се,че няма начин.
Драко въздъхна.
-Мама ми обясни как става магията за преминаване,но нищо не се получава.-каза той
-Слушам те-Кейси се свлече на земята и зачака брат й да разказва.
Той започна много тихо и почти половин час й обянсява какво трявба да се направи."Все едно слушам професор Бинс"-помисли си Кейс,но ги запази само за себе си.
-Това е то-завърши момчето,след уморителната лекция
-Ако искаш мога аз да опитам.-предложи сестра му
-Не говори глупости.Лорда ще се ядоса ужасно много на тези твои своебразия-поучаваше я момчето
-Аз не съм смъртожадна,забравяш ли?-опули се насреща му Кейси-Имам свой живот,който не е подчинен на него!
-Но скоро ще бъде-поправи я Драко-Знаеш ли,Кейс,имам чувство,че никога няма да го поправя.А и при г-н Боргин е не добро състояние.
-Знаеш,че мама ще се справи с това-опита се да го развесели Кейси-е,още много ли има да се прави?
-Не,това е по-добре.Просто остава по-трудното.И не знам дали Дъмбълдор не ме е заподозрял,-продължи да се вайка момчето
-Стига толкова!Хайде да отидем да се поразходим,умолявам те-скастри го сестра му
-Не,Кейс,аз оставам тук.Ще се видим после
Кейси вдигна рамене и се изниза от стаичката.Изпитите й за СОВА наближаваха и затова се насочи към библиотеката.Седна на една крайна маса и се зачете в една книга за трансфигуриращите заклинания.Първия й изпит беше по Трандфигурация,затова реши,че ще е най-добре да попреговори.
"Вера Верто е заклинание за превръщане на бокали в животни.Трябва да внимавате с произношението и със замахването."-четеше тя-"Трябва да се съсредоточите иначе най-много на чашата да й се появят крака,ръце или други части.Никога не се расейвайте и просто мислете за животното,което искате да превърнете бокала."
Кейси разтърка уморено очите си и се подпря на едната си ръка.Как можеше да се случва всичко това?Брат й имаше ужасна мисия,тя имаше изпити,с Нот бяха приятели,с Дейвид бяха врагиве.
"Ех,как ми се иска да си поговоря с леля.Въпреки че на нея едва ли й пука.Тя продължи да чете внимателно и да повтаря изреченията на глас.След 2 часа учене реши,че й е достатъчно.Тя стана,прибра книгата в чантата си и излезе в коридора.Вървеше бавно,защото провиснала й чанта и тежеше.Точно когато минаваше покрай един завой някой я опря в стената зад нея.Тя изпусна учебниците.Някой се беше притиснал плътно до нея,но от качулката му не се виждаше кой е.Кейси веднага се усети.Пределено й беше ясно кой е.Момчето впи устните си в нейните.
-Махни се от мен Дейвид-изкрещя Кейси и избута Монтагю от себе си,като междуврмено върна чантата на рамото си.-Колко пъти да ти повтарям,че вече не сме заедно?
-Кейси,стига.спомни си колко ни беше хубаво заедно-каза Дейвид и свали качулката си.-Признай,че целувката преди малко ти хареса.
-Мечтай си!-озъби му се момичето-Не те е срам да ме дебнеш!!Махни се от погледа ми и не смей пак да ми се нахвърляш.
Кейси се забърза и излезе на двора.Слънцето вече почти залязваше."Цял ден съм узгубила в учене"-изуми се тя след като се настани под едно дърво
-Хей,Ледена кралице,желаеш ли да си купиш Блъв-блъв?-чу тя познати гласове и се обърна щастливо.Към нея се приближаваха близнаицте Уизли.Колкото и да й втълпяваха,че Уизли са родоотстъпници с Фред и Джордж бяха приятели откакто се помнеше.
-О,вече съм Ледена кралица?-обиди се на шега Кейси-Не искам бонбони.Мерси все пак.
-Какво става,Кейс?-попита Фред и се направи,че мята камъчета във водата
-Не е за разправяне-Кейси се облегна на ствола-Ами вие как я карате?
-Добре сме.Дори сме щастливи-отговори й Джордж-Няма вече да наглеждаме Джини.
Кейси вдигна вежди въпросително.
-Ти да не си глуха.Навсякъде се носят слухове.Ходи с Хари.-обясни Фред,а Кейси се разхили
-Добре се е подредрила
-Какво намекваш?
-Намеквам,че Потър е тъп,но хайде да не обсъждаме това.Ох,тиодор се задава.Махайте се-прошепна им Кейси и близнаците се оттдалечиха.
Тя не желаеше никой да знае,че са приятели.Усещаше,че един ден ще я намразят,но засега поне имаше верни приятели на които можеше да се довери.
-Досаждаха ли ти тези?-попита я Тиодор
-Не,просто предлагаха стоките си-процеди момичето-Ти защо си тук?
-Дейвид се прибра много ядосан в общата стая и каза,че вината е твоя.Любопитството ме гризе-обясни й Нот
-Той ми се нахвърли в коридора,бутна ме на стената и аз го отблъснах.Това е всичко.Драко прибра ли се в общата стая?
-Да,преди малко.Веднага си легна.Изглеждаше ужасно уморен.Искаш ли да отидем да се поразходим?
-Не,благодаря,Тиодор,но сега имам нужда единствено от почивка-отряза го меко Кейси-Хайде!
-Аз оставам тук.ти отивай-подкани я той и тя вдигна рамене.Запъти се към замъка.
Той седна на брега и започна да мята разни каъни във водата.Чувстваше се неприятно,че Кейси не му обръщаше внимание.Явно никога не получаваше това,което иска.Кейси се ядосваше на себе си.Не искаше да отблъсва момчето,но наистина трябваше да си почине.Прекалено много й се бе струпало.Тя мина през обшата стая като сянка и веднага се качи в спалнята.Панси и Карен млъкнаха като я видяха.
-Спокойно говорете си.Аз си лягам-призна си тя и без да се преоблича се напъха под топлите завивки
-Кейси,добре ли си?-попита я Панси,сякаш усети,че на Кейси й има нещо
-Да,супер съм си-отговори й Кейси подразнено-Просто имам нужда от почивка.Лека нощ
-7 и половина е-учуди се Карен,но не получи отговор.
Кейси затвори очи и с една тиха въздишка заспа.Мислите й витаеха някъде из небесата.Когато спеше,нищо не можеше да й се случи.Това я защитаваше.Сънят й бе спокоен,без писъци,без крясъци,никакви кошмари или пък стенещи хора.Просто безмълвна почивка....