Смръзяващият студ

Ария се приближаваше към езерото като хвърляше камъчета в мътната вода.Мислеше си,че е сама,но изведнъж видя до дървото седнало едно момиче гору-долу на нейната възраст.
-О,здравей,не те видях!-тя се усмихна някак принудително и тръгна да се връща обратно,но непознатата я спря.
-Хей,чакай!Остани при мен моля те!-помоли й се тя
-Ами...много бих искала,но в момента имам работа!-отряза я по най-учтивия начин Ария и за да не обиди момичето каза нна тръгване.-аз съм Ария.Беше ми приятно!-после с бърза крачка се запъти за инзвънреден час по ГЗМС."Защо ли ходи на допълнителни часове?"почуди се момичето от езерото."Мисля да разбера".После стана от мястото си и тригна след Ария,бавно,тихо,незабележимо...или поне така си мислеше тя!

Ария стигна до уреченото място където я чакаше професора.
-Здравей,мила!-поздрави я той-Ти сигурно си Ария.Приятно ми е!аз съм професор Рейна.Разбрах,че обичаш животните.
-Да.-беше краткия отговор на момичето-Благодаря ви,че се съгласихте да ме приемете.
-О,няма за какво.Винаги съм готов да помогна.Все пак би ли ми казала от кога точно си прекъснала убочението си тук?
-Ами от средата на миналата година,но предпочитам да не говоря за това.-Ария придоби тъжен вид при спомена за миналата година.
-Да,да разбирам те напълно.е,добре...да видим...Днес ще те запозная със съчковците и червеношапковците.Това са 2 от 7-те вида животни които си изпуснала.Другите са еднорог,тестрол,душко,хъмнкипънк и дракон,но бебе дракон,разбира се!Е,стига приказки да започваме!.....
В края на часа професора даде на Ария едно не толкова голямо,но доста сложно домашно и я освободи.Тя тръгна да се връща с тихи стъпки към замъка.Искаше и се да почне с домашното още сега,за да свърши по-бързо.

От Ривърстоун-отвърна Ария-но защо изобщо ме заговаряш.Не знаех,че хората тук са така заинтересовани от мен.-почти пренебрежително отвърна тя.Усмивката на лицето на Адрияна малко по малко се скри.Ария забеляза това и реши да не развяла етусиазираността на момичето.В крайна сметка изглеждаше свястна.
-Виж...-започна Ария-Не искам да съм груба с теб или с приятелката ти...Можеш да излезеш вече!-викна Ария на приятелкана на Ади,която се криеше зад дървото.
-Аз съм Тифа.-представи се момичето засрамено.
-Да...видяхме се при езерото днес.-сети се Ария и продължи-Та...както казвах,не искам да ви обидя,просто съм много затворен човек и трудно свиквам с нови хора,незнам някак си ми е неудобно.
-Нубаво е че си го признаваш.има хора които никога не биха признали недостатъците си.-вметна Тифа за а я укоражи.
-Да...-отвърна Ария отвеяно.в момента мислите й бяха заети от облика не едно момче,момче което тя познаваше до болка добре и мразеше от дън душа.
защо го гледаш така?-попита Ади заинтересовано-Да не го харесваш или?
-Е,искате ли да сме приятелки или какво?-попита Ария все така загледана в момчето.Другите две момичта кимнаха утвърдително.
-Добре...-въздъхна Ария като се обърна към новите си приятелки-Предполагам,че сте чули всичко от разговора ми с професор Рейна,тогава знаете че миналата година не бях в това училище макар,че трябваше.Е,от части бе заради това момче,сигурно го познавате и вие.

(Вилинце тука нали няма уж Слидерин?)

Ами...-започна Ария като трите момичета се настаниха на затънтено място в библиотеката.-само ще ви помоля да не споделяте с никого.обещавате ли ми?-двете момичета кимнаха удобрително и отговориха в един глас:
-Обещаваме!
-Добре...-Ария си пое дълбоко въздух и започна-Миналата година аз и Рея,едно момиче от Сайнсхол,страшно харесвахме Трей,момчето,което видяхме по-рано.Не му казахме,но той скоро разбра и страшно ме хареса.Дори ме накара да избирам между него и Рея,а тя ми беше много добра приятелка.Аз...аз не знаех какво да правя...Рея толкова го обичаше,но и моята обич към него беше безгранична.-Ария не издържа и се разплака.-Аз...мислех си че няма да го приеме така,а просто ще отстъпи и ще се радва за мен...затова избрах Трей.Една вечер....Рея...тя ,не издържала на напрежението и прекалената умраза към нас двамата се самоуби.Аз...тя...беше ужасно!....После аз напуснах училището за погребението й,Трей така и не дойде.Един ден се срещнахме случайно и той безочливо и без никакви угризения ми заяви,че не ме обича и иска да скъсаме!
-Това е ужасно!-успя да каже само Ади,а Тифа само гледаше потресено.
Затова гледам да не се запознавам с нави хора,да нямам приятели,затова ме е страх.Не искам да губя повече скъпи хора заради моите глупости....Как съм била толкова тъпа-блъскаше масата Ария-Но...аз се заклех,че ще му отмъстя....никога няма да му простя,а на него дори не му пукаше когато разбра,че Рея вече я няма!-Ария се чувстваше ужасно,макар и по-добре от преди защото сподели с някого...Ади и Тифа стояха безмълвни...

Боже, това е ужасно!- помисли си Тифа, но не каза нищо, защото историята на Ария я върна към нейните болезнени спомении точно когато успя да ги подтисне в библиотеката влезе Сам с приятелите си. Той бе бесен и веднага се насочи към нея. Той хвана мантията и и я блъсна на земята. колкото и да бе силна, той все пак бе момче. Той я приклещи на земята без да му пука, че момичето не се съпротивлява. Тя усети тежеста му върху хълбоците си
Сам извика нещо, но май никой не го разбра. Но и той самия не разбираше, защо тя не се съпротивлява. Тифа притвори очи, за да притъпи болката. А така силно я болеше, че дори очите и се напълниха със сълзи, но момчето не усещаше какво прави. Крещеше като убезомял и силно стискаше китките й....


Сажелявам знам 4е е простотия ама нещо ми има...

Ария тръгна да помага на Тифа.Искаше да покаже,че може да е вярна приятелка,защото след това,което беше казала на двете момичета те можеха вече да не я харесват.Постъпката й бе ужасна.Ария се опита да вдигне Тифа на крака,но в този момент една силна ръка я дръпна назад и тя падна върху един от столовете.Ария погледна нагоре,за да види кой я бе спрял и видя самодоволното лице на Трей.Но вместо да седи безпомощно пред него Ария се усмихна насреща му:
-Значи ти харесва да причинямаш болка,а!-попита го тя остро и без да чака отговор запрати едно проклятие по него.момчето едва го иззбегна,но самодолната усмивка не слизаше от лицето му.
-Не,мила...-отвърна й Трей-обичам да причинявам болка само на теб!-той я изблъска още веднъж така,че стола се разби в стената,а тя падна на пода.През това време другите момичета не бяха в по-леко положение.Ади пре приклещена в ъгала от други две момчета,част от бандата на Сам,за да може да не помага на приятелката си,а самия Сам бе отново върху Тифа...

Беше Професор Рейна,случайно дошъл в библиотеката.
-Не мога да повярвам!Такова безобразие!библиотеката не е място за такива неща.Можете да бъдете изклюючени заради тези си прояви.А,вие,Госпожице Дрейн?!-обърна се той към Ария-Първи ден в училището и се връщате към старите навици!-това бе много остра забележка на която Ария не издържа.
-Ще се видим после,момичета...-каза тя почти през сълзи-ако все още сме приятелки!-после излезе от библиотеката и се запъти към общата стая на Ривърстоун.....

Ария се огледа наоколо сякаш да провери дали момчетата от бандата на този Сам не са тук,но за нейно облекчение ги нямаше.
-Добре ли си Тифа?-попита я Ария като сложи китка цветя в една ваза до леглото й.
-По-добре благодаря.Може ли да ме оставите само за минутка насаме със Сам?-момичето погледна Ади,която се облещи невярващо насреща й.
-Не мога да повярвам.Първо те напада,после право това,а сега...искаш да говориш с него.Не те разбирам,но добре!-вдигна ръце Адрияна и двете с Ария излязоха в коридора пред болничното крило.
-Би ли ми разазала какво е станало?-помоли се неразбиращо Ария
-Да...така и така няма какво да правим.Ела да седнем на това стълбище и ще ти разкажа....Адрияна започна разказа си от тогава когато сам и тифа са били гаджета и много са се обичали....

-Да,но този път да е нещо свързано с теб.-усмихна се Ария и добави-Не си мисли,че не видях как прегърна онова момче,май Раян се казваше?
-Ахам...-кимна Ади и усмивка се разля по лицето й.Личеше си,че много обичаше това момче.
-Бил казала,че е страшно мил.От кой дом е?Така и не разбрах и ти от кой дом си...-заразпитва я Ария с любопитство.Ади само се усмихна и продължи да разказва докато чакаха Сам и Тифа да свършат разговора си.

Четиримата се бяха преместили в хола и седяха пред камината. Тифа бе прегърнала брат си, всякаш се страхуваше, че ако го пусна той ще си тръгне.
В същият момент в стаята влезе Сам и огледа обстановката. Тифа заби леко погледа си него
" Боже та тя още го обича!- помисли си брат й, гледайки кат веднага очите и се пълнят със сълзи. Сам ги подмина и влезе в спалнята на момчетата, а Тифа се отпусна на канапето, но една остра болка всякаш я проряза и тя се сви.
-Тифа добре ли си?- попита притеснено Зак
-Да....да добре съм- каза ря след като болката премина. В същият момент брат и видя, че китките и са сини


Познавате ме знаете, че сам на вална простотой