Смръзяващият студ

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа седеше на студената земя и леко разтриваше китките си. Сам не излизаше от главата си. Той и бе прчинил толкова много болка, но тя не спираше да го обича. Спомняше си небните му целувки нежните му докосваня......
Сълзите и отново потекоха. Колкото и да се мъчеше да ги спре не успяваше. Как мразеше това чувство което я разкъсваше. как мразеше любовта, но не можеше да я изтръгне от сърцето си.
Надяваше се, че Зак няма да направи някоя глупост, но не искаше да му казва, че Сам я е удрял така жестоко................
тя се сви още повече и продължи да мисли....

Ади се затича надолу по стълбите към портата за двора.Изведнъж се спъна и падна.Глезена адски я заболя и тя изохка.Подпря се на станета и се опита да стане,но отново падна."Браов Адриана"-помисли си разгневено тя-"Точно когато някой има нужда от теб".С последни сили тя се изправи,но се олюля.Не можеше да стъпва на десния си глезен-явно беше навехнат.Оставаха й две стъпала.Момичето здраво стисна парапета и заподскача само на левия си крак.След 10-тина минути вече "вървеше" към Тифа.
-Хей тиф-извика Ади и се спря.
Дишането й се бе учесило и не можеше да помръдна.Тифа не се обърна
-Тиф,моля те.Мисля,че си счупих крака-изохка Ади и се просна на росната трева.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа веднага се обърна и рязко се изправи. когато коленичи до нея тя бързо изтри сълзите си и дръпна нагоре крачула на Ади
-Аууууу! -изохка тя
-Съжелявам! Стой мирна сега ще те оправя!- каза Тифа и насочи пръчката си към момичето. Без да казва абсолютно нищо от пръчката и лумна лека светлина като на нишки. Те се овиха около крака на момичето тя изпита болка, но след малко изчезна.
-Мисля, че вече си добре?....

Ади кимна.
-Много ти благодаря.Моята непохватност край няма-ядоа се тя на себе си
-Недей така.Просто лош късмет-усмихна й се Тифа
-Ами ти?Каза ли на Зак?-попита я Ади
-Не..не мога..страх ме е..-отвърна Тифа
-Не говори глупости!Зак ти е брат и ще разбере.
-Не е вярно,Ади.Той може да извърши някоя глупост..
-Еее...Зак не би го направил-порица я Ади
-Не го познаваш,Ад-обясни й Тифа-Той..прави всичко заради мен
Адриана сведе глава.Вече се беше изчерпала.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

В съшият момент към тях се зададе самит той-Сам. Отново изглеждаше бесен и Тифа си помисли, че пак ще и се нахвърли, но не стана така. Ади веднага застана пред момичето, но Сам я избута натрани и сграбчи Тифа без да му пука дали я е заболяло. Той така силно искаше да я целуне. Нещо просто щеше да го убие ако не я сържи в обятията си, Той я притисна до себе си и силно впи устни в нейните. Момичето упорито се опитваше да го махне от себе си, но той не я пусна.
-Сам! Стига пуисни ме!- викаше момичето. да тя го обичаше, но това само я нараняваше още повече. Той отновов я целуна, но някой го хвана силно и го махна от момичето като го хвърли на земята.
-Зак!?- очуди се Ади

Тифа падна на земята,а Зак се нахвърли върху Сам.Ади веднага се опита да ги разтърве,но нямаше особено голям успех.
-Зак стига!-извика Тифа,посъвзела се.
Брат й обаче не спря.
-Престанете-крещеш Адриана като дърпаше Зак за ръката.Не искаше да се наранят.
Тифа й се притече на помощ.Обаче силата им не стигаше.
Момчетата вече бяха разкървавили устите си,когато Ария се зададе от входа.
-Ария!!-извика Ади-Помощ!!!
Ария веднага се затича към тях и започна да дърпа Сам надалеч.
-Какво стана?-изписка тя
-Това е Зак-Ади кимна към брата на Тифа-Той се сби със Сам и...абе после ще ти разкажа..
Ади и Тифа дърпаха Зак за двете ръце,но го изпуснаха.
-Съжелявам,че трябва да го направя,Тиф-извини се Ади и извади пръчката си,като я насочи към ръцете на Зак-Инканцерус!
Дбели въжета се увиха около ръцете му.Адриана вдигна пръчката си към Сам:
-Инкита Инефламаре-огнени кълба литнаха към него и той залегна-Инканцерус!
Целия се обви в дебели въжета.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Зак бе напълно обезумял. Яроста му се четеше само в погледа му. Той така силно искаше да дотигне Сам, но въжетата бяха здраво овързани.
-Зак, какво подяволите те прихваща?- развика се Тифа
-Той те е удрял нали? Посегнал ти е, нали?- развика се на свой ред Зак, а сестра му замълча. Ади и Ария тръгнаха към замъка, а Тифа остана при овързания Сам
-А теб какво те прихваща?- попита объркано тя, като замахна с пръчката си и въжетата изчезнаха. Той се доближи до момичето
-Щях да полудея, ако не те бях целунал!- каза той и се притисна до момичето като докосна лицето й. Тя затвори очи. Не знаеше какво да направи докато той прокарваше ръце около кръста й. След лато погледна усети дъха на момчето. Устните му бяха почти до нейните, но тя го отблъсна назад и се затича след останалите. те вече бяха в общата стая. Момичето връхлетя в подземията напълно бясна. Тя подмина брат си всякаш не го познаваше и влезе в спалнята на момичетата...

Ади се захвана да превърже раните на Зак.
-Постъпката ти беше много глупава-порица го тя,докато слагаше една лепенка на челото му.
-Блаодаря ти-ядоса й се Зак-Сам е глупка.той няма право да удря сестра ми.
-Знам!-отвърна му Адриана и започна да увива един бинт около ръката му,където имаше рана от незнайно какво.-Но не трябва да правиш така.тифа все още го оича,ако не си забелязал.
-Не е вярно-скастри я Зак
-Вярно е-оплези му се Ади-Ти просто не го осъзнаваш.Трябва да спреш да се правиш на брат,бъди й приятел и я разбери.И ти си се влюбвал и знаеш какво е.Знам,че е много трудно,но се постарай.И аз имам брат,но той никога не се меси.-тя стегна бинта и се одръпна-готов си!
-Благодар-отговори й кисело Зак-Ще отида да видя Тифа.
-На твое място не бих-каза му Ади,но той не я слушаше и вече се качваше по стълбите.
Адриана вдигна рамене и се излегна на едно от канапетата.Сега,когато Тифа виждаше брат си,Ади много я болеше,че с Крис не са заедно.Няколко сълзи потекоха по лицето й,Тя понечи да ги избърше,но по пръстите й имаше кръв,затова лицето й се размаза в червен отенък.Но на нея не й пукаше особено.Изведнъж чу стъпки откъм момчешката спалня.Раян бе слязъл да види как е.Когато видя лицето й,ахна.
-Мила,какво се е случило-попита той и се приближи.
-Нищо-отговори му Ади и се усмихна
-Имаш кръв по лицето.Да не те е ударил някой?-ядоса се Раян
-Ня,няма нищо.Превързвах раните на Зак и просто съм си пипнала лицето.Това е-обясни Адриана

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа бе легнала на леглото и бе вперила поглед в тавана, който в момента когато влезе Зак и се стори доста интересен.
Брат и седна до нея на леглото, но тя дори не го погледна. Момчето хвана ръката и точно за китката и Тифа изсумтя от болка като се дръпна веднага и се изправи.
-Искам да съм сама!
-Аз пък искам да си щастлива!
-е явно няма да имам този късмет
-Защо си го оставила да те удря?Та той няма право!!!!
-Зак стига вече! Ако сте решили да ми причинявате болка, то нека не е по този начин
-Ти сама си причиняваш болка, като продължаваш да го обичаш! Тлкова ли са силни чувствата ти, че се оставяш на тази адска болка?
Момичето не отговори
-Отговори ми!- подразни я той
-Да!- извика ядосано момичето- да достатъчно силни са!-каза тя, но за пореден път не сдържа сълзите си. Въпреки, че бе с гръб към Зак, той усети това....
-Както казах-искам да бъда сама.......
-Подяволите защо си такъв инат? Нито майка ни, нито баща ни а такива инати
-От теб съм го наследила!- скастри го тя
"Това може и да е вярно"- помисли си той
-Това го чух! Не забравяй, че и аз чета мисли!
-не си спомням някога да съм се инатял така!
-Ще си спомниш- засмя се тихо момичето и светкавично му се хвърли. Двамата започнаха упорито да се боричкат....

-Изглеждаш ми притеснена-каза Раян и седна до Ади
-Не,нищо ми няма-отвърна тя и подпря главта си на рамото му.
-Знаеш,че можеш да ми кажеш всичко-той я прегърна през рамене
-Сега когато Зак е тук,аз се чувствам някак гадно.Крис започва да ми липсва.От много отдавна не съм го виждала-призна си Ади и се сгуши в Раян.
Сега той беше единствената й опора.Тифа си имаше нейните проблеми и Ади нямаше на кого да се опре.
-Не тъжи.Той обеща да намине да те види-опита се да й помогне Раян,но Ади го погледна невярващо
-Усещаш,че такива шансове няма,нали?-каза му тя и се пресегна към чаната си в другия край на канпето.
Извади от там перо,пергамент и мастило и погледна към Раян.Той й кимна,а тя се настани удобно и запчона да пише:

Скъпи Крис,
липсваш ми ужасно много.Не съм те виждала от толкова много време,че едва не забравих как изглеждаш.Тази година ми е по-трудно от всякога.С Раян все още сме заедно и той ме подкрепя във всичко,но имам нужда от теб.Как е в Румъния?Надявам се,че си добре.Ако можеш прати някаква вест или по-добе намини да ме видиш.Пращам ти много прегръдки от Дърман.
Твоята мила сестричка-Ади

Тя прочете писмото на глас и се погледна въпросително Раян.
-Чудесно е.Пускай го!-ухили се той
Двамата се изправиха и тръгнаха към соварника...
След няколко минути отново бяха в общата стая и се настаниха на креслото.Ади вече не изглеждаше така унила.

Брой мнения : 188 Registration date : 06.03.2007

Ария седеше на едно канапе в общата стая на Ривърстоун и си мислеше за случилото се по-рано.Искаше й се да помогне на приятелките си,но не можеше защото бяха в различни домове.Постара се да не мисли за това,но не можеше...От изтощение най-накрая заспа....
Изведнъж образа на Рея се появи в съзнанието й,после Трей,които целуваше Рея смеейки се.Ария знаеше какво ще стане след това....Искаше да се събуди,но не можеше...Изведнъж се сепна,беше обляна в пот,а до нея тихо се смееше самия Трей.
-Мен ли сънуваше Ария?-попита момчето самодоволно-Много си интересна като бълнуваш,казваш неща,които честно азано не съм вярвал,че са истина.-Ария осъзна какво е казала твърде късно.Без да отговаря на Трей тя излезе от стаята и се запъти на някъде,все едно и бе къде само да е по-далеч от него.Момчето от своя страна само я изгледа докато не изчезна от погледа му,после пак се усмихна злорадо и тръгна към Девилхол.Изпитваше силно желание да се види с приятелите си и съм Сам...

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа и Зак слизаха по стълбите към общата стая, като все още се надпреварваха и спореха чий гъдел е по-голям.Изведнъж Зак съзря Сам и стисна юмрука си.
-Не Зак! Моляте!- хвана го по навик Тифа и го поведе към Ади и Раян.-Обещай ми, че няма да му сториш нищо!
-Ами ако пак ти посегне?- каза остро Зак преди да седнат.
Момичето само мило му се усмихна и се настани до нея, а той я прегърна съвсем внимателно. изведнъж той отново започна да я гъделичка, а тя се сви на кълбо!
-Не стигаааааааа! Ади, помощ-викаше момичетпо през смях

Адриана се разхили.Тя се изправи и взе една от възглавниците.Приблжи се до Зак и го цапардоса по главата.Той се обърна ядосано към нея.
-Грешка!!!-ухили се той,а Ади запристъпва назад
Тифа едва си поемаше дъх от смях,а Зак вече налагаше Ади с друга възглавница.
-Тифа-извика тя и Тифа се изправи.
Раян също се включи и четиримата изпаднаха в един ожесточен бой с възглавници.Играеха момичета на момчетата.
-Зак!-извика Раян,но вече беше късно.Ади и Тифа го бяха цапардосали с двоен удар.
Всички избухнаха в бурен смях...

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Останалите в общата стая не им обръщаха особено голямо внимание, а и всички ги познаваха.....
Зак отново започна да гъделичка тифа, а тя вече найстина не си поемаше дъ от смях. Момчето си помисли, че и е станало нещо, но точно в този момент тя здрвао хвана възглавницата и силно го одари като го бутна назад. тя се настани върху него и той не можеше да помръдне. момичето започна леко да го удря с възглавницата и в същият момент видя Трей и сам, който се приближаваха към тях.....

Раян беше прегърнал Ади през кръста,а тя се опитваше да го удари по главата с възглавницата в ръката й.Когато забелязаха Сам и Трей,спряха да се смеят,но Раян не пусна Ади,а стисна още по-силно.
-Ще ми изкараш въздуха-прошепна Ади и той леко отпусна хватката си.
Адриана рязко извади пръчката си и спря Сам и Трей на метър от тях.
-Махни пръчката си,Ади-каза Сам
-За теб съм Адриана и няма-оповести му Ади,като не свали ръката си.
Зак и Тифа също се бяха изправили.
-Къде е Ария?-попита Тифа
-Не знам..предполагам,че идва насам-отвърна й Трей
-Направи ли й нещо?-просъска му Ади и заби пръчката си в гърлото му
-По-спокойно.Не съм я докосвал-отвърна Трей и бутна ръката й.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

"Защо ме гледа така странно?" -помисли си Тифа от погледа на Сам, но продължи да държи Зак силно за ръката
-Обеща ми нещо!- прошепна му тихо тя и той малко се поуспокой. Зак бе на 18, но в този момент се държеше като дете......
-какво искате?- попита Тифа като отклони погледа си от Сам
Изведнъж Тифа почувства парене в лявата си ръка,а после чу глас
"Локхарт, яви се!"
Тя погледна Сам, който изпита същото
-Съжелявам, ще трябва да ви оставя за малко! -каза Тифа и забърза към вратата
-Аз също...каза Са, който веднага последва момичето. След като вече бяха излезли, без да казва нищо момичето докосна мантията си и тя се превърна в дълга черна роба с качулка, която прикри очите й. Същото направи и Сам и двамата се нагипортираха.......

Зак понечи да тръгне след Тифа,но Ади застана на пътя му.
-Остави я Зак-помоли тя-Ела да поседнем,умолявам те.
Той я погледна невярвао,но я последва.Тримата седнаха на диваните и се загледаха в пламъците на камината.Вече беше към 6 следобяд.Скоро щеше да бъде време да си лягат,Ади се отпусна назад и затвори очи.Ако имаше късмет,утре щеше да получи писмо.Ако брат й не желаеше да й пише,щеше да си остане само с надеждите.
-Какво ще правим?-попита Зак
-Хайде на вечеря-подкани Раян и се изправи.Подаде ръка на Ади и тя също стана.
Тримата се запътиха към Голямата зала.Вътрве не беше много пълно.Седнаха на масата на Девилхол и всеки заяде по нещо.Ади погледна първу Зак,а после и Раян.И на двамата не им беше особено забавно.
-Искате ли да поиграем куидич?-попита ги тя
-В 6 вечерта?-възмути се Зак,а Ади вдигна рамене.
-Изглеждате ми ужасно тъжни момчета-каза Ади и те я погледнаха възмутени.
-Добре сме си-отвърнаха й сърдито тя,а Ади изви очи.
-Мряазя,когато ми се сърдят и сега нямам нерви точно затова-ядоса им се тя-КАк може да сте такива?
-Ади сестра ми отиде някъде изведнъж-изкрещя Зак
-Да..знам..искрено съжелявам,но не мога да те пусна!-каза му Адриана през сълзи-Защо ми се сърдиш пък ти Раян?
-Не ти се сърдя.Просто целия ден беше ужасно тежък и съм изморен-отвърна й Раян и се усмихан криво.
Тогава вътре влезе Ария и се огледа.
-Най-сетне-прошепна си Ади и помаха на Ария да отиде при тях.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа и Сам се озоваха пред малка стара къща, а от вътре блещукаше съвсем слаба светлина. Двамата влязоха вътре и се насочиха към най отдалечената стая.
Тифа леко почука
-Влез!-чу се един смръзяващо леден глас от вътре, но той не ги уплаши. Сам натисна дръжката и двамата влзяоха вътре. До прозореца седеше висок мъж облечен с черна роба. В стаята бе тъмно и почти нищо не се виждаше.
Когато мъжът се обърна Тифа и Сам се поклониха.
-за какво ни повикахте господарю Волдеморт?- попита Тифа. Зелените му очи тутакси засвяткаха.
-Налага се да ви възложа една тежка задача. В Дърман след няколко дни ще дойдат гости от Хогуортс за куидичният мач. Между тях разбира се ще бъде и Хари Потър. Тъй като вие двамата също сте в отбора реших да оставя на вас задачата да направите живота му черен, докато е в замъка.
-Добре!-отряза Сам.
-Госпожице Локхарт...приближете се до мен.
Момичето не се страхуваше и го направи. Лордът извади някаква верижка от джоба си и я окачи на врата й.
-ще разберете от кого е и какво прави с течение на времето- просъска лорда- а сега вървете!
Преди да затворят вратата той отново се обади
-Надявам се, че дразги повлияни от нежни и разточени чувства няма да попречат на мисията ви- каза малко иронично той. Сам дръпна вратата и я затвори.
Двамата се маги портираха точно пред вратите на голямата зала и влязоха вътре

Брой мнения : 188 Registration date : 06.03.2007

-Здравейте-поздрави ги Ария като прегърна Ади-Мисля,че с вас двамата не се познаваме лично?-обърна се тя към двете момчета като се постара да се усмихне.-Аз съм Ария и ми е много приятно да се запознаем.-момчетата се ръкуваха с нея,а после пак мълчаливо се захванаха с яденето.
-Ади...аз вече ядох и няма да оставам,но като свършиш можеш ли да наминеш през общата ми стая.Искам да ти кажа нещо,което е свързано със Сам,вземи и Тифа,много е важно за нея...-после Ария прошепна паролата на ухото на Адриана и се запъти към главното стълбище.

Ади се върна при момчетата и им каза ядосано:
-Гадняри-след това се врътна и тръгна към изхода.
Раян и Зак се спогледаха.Какво бяха направили?!Раян се затича след Ади,но тя тичаше,за да не я настигне.За нейно съжаление,той беше бърз.Настигна я за около минута,но тя не се спря и на него му се налжои да я бутне в една стена.
-Ау-изохка Адриана,защото си бе ударила главата-Защо го направи?
-Какво стана?Какво направих?-попита Раян,като хвана едната й ръка
-Ария..държахте се ужасно..тя..преживява тежък период..трябваше да бъдете по-любезни.Пък и двамата си изкарвате яда на мен.Не мога да го понеса-обясни му Ади,като се дръпна и извърна поглед.
-Ади,скъпа,не е вярно-каза й Раян и обърна главата й към него
-Вярно е!-отвърна му Ади-Зак се сърди заради Тифа,а ти се държиш гадно.Опитвам се да помогна,Не мога да те разбера.
-Виж...просто деня беше тежък за всички..хайде да се върнем в общата стая обаче смирени-помоли Раян
Ади се усмихна и го прегърна.Той й отвръна,а след това тръгнаха към общата стая на Девилхол.На входа срещнаха Тифа и Сам.
-Как мина?-попитан Ади,която знаеше тайната на Тифа
-Ще ти разкажа после-отвърна Тифа-Къде отивате?
-Теб чаках-отвърна Ади-Отиваме при Ария,четиримата
Не всички бяха съгласи,но все пак се запътих към общата стая на Ривърстоун.Пред вратата Ади каза паролата и те влязоха вътре.Адски причлиаше на тяхната обща стая,но беше малко по-различна.Имаше много котешки картини по стените.

Брой мнения : 188 Registration date : 06.03.2007

Ария се бе настанила на едно кресло до камината.Щом видя делегацията дошла да я посети,тя се усмихна.
-Съжалявам момчета,но исках да поговоря само с Тифа и Ади затова ще ви помоля да напуснете или ако искате можете да видите някои ваш приятел от този дом докато свършим.-Ария погледна остро Сам сякаш му намекваше за Трей.Двете момчета кимнаха недоволно,но оставиха момичетата сами.
-Е какво е толкова важно за мен,което искаше да ми кажеш?-попита Тифа заинтересновано.
-Ами...започна Ария...докато бях гадже със Трей той ми сподели,че мразел Сам заради нещо и искал много да му отмъсти.Каза ми,че за да го заболи най-много ще го накара да нарани това,което най-много обича,а именно теб.Тифа,Сам е прекрасно момче,но Трей е ужасен и го разваля.
Но....но...как е възможно!-каза почти през сълзи Тифа,а Адриана седеше потресена.
-И още нещо....Ади пази добре Раян опасявам се,че ако се сдобри със Сам или тръгне в една компания с Трей може да стане същия злобар!-Ария изговори последните думи с такава горчивина.-Все пак има и добра новина.Днес съвсем случайно се испуснах пред Трей,че все още го обичам.Ако тази любов надделее бих могла да го променя,не вярвам да няма поне малко добро в себе си!

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа просто седеше и мълчеше. Нима сам я нараняваше защото бе манипулиран?!
-Тифа?Добре ли си?- попита Ади, но момичето каточели не можеше да си поеме дъх и се задушаваше от казаното от Ария...
-Нима?..........-Тифа искаше да каже нещо, но не можеше. Ако бе продължила щеше напълно да се срине......
-Тифа?.....Спокойно, моляте спокойкно- веднага се уплсши Ади. Знаеше колко е чувствителна на тази тема. Момичето рязко се изправи и бързо напусна общата им стая запътвайки се към подземията. Момичето връхлетя вътре със сълзи на очите и се затича към спалнята. момичето се метна върху леглото и се зави през глава, продължавайки да плаче. искаше и се да си причини огромна болка, да се задуши или каквото и да било, но само да спре да мисли за това....

Ади погледна Ария и по лицето й се стекоха сълзи.Тя се изправи и тръгна към спалнята на момчетата.Те играеха карти,като явно Раян и Сам се бяха сдобрили.
-Не-разплака се Ади и се подпря на вратата,за да не се влече на земята-Раян...
Момчетата я погледнаха очудено.Раян отиде при нея и я прегърна,но тя не направи нищо,Мигновено избърса сълзите си и извади пръчката си,като я насочи към Трей.
-Гнусен плужек-извика тя и отново се разплака-Ти..ти..-тя свали пръчката си-Раян,а си тръгваме..
-Ади..аз мислех,че ще се радваш,че със Сам се сдобрихме-озадачи се Раян
-Не се радвам!Трей..той..-Адриана хлипаше-Най-добрата приятелка на Ария се е самоубила заради него-изкрещя Ади и се свелче на пода.-Ще накараш и мен да се самоубия,ако останеш тук..но..твоя воля..
Ади се изправи едва едва и излезе на бегом от стаята.Тя се затича към подземията.Сега Тифа беше единствения човек,който можеше да й помогне.Ади влеят в спалнята и сенда на леглото на Тифа.
-Недйе Тиф..недей-помоли я тя,но тифа не спря..-Ще го преживеем заедно..обещавам ти..ще се подкрепямае взаимно...от първи курс сме най-добри приятелки..
Тифа се изправи хлипайки.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Ади...ще умра! искам само това. Толкова много боли!!!!!!!!!!!!
Толкова сме близо един до друг, но всъщност ни делят всякаш километри! Но аз го обичам. Момичето се сви на топка и отново се опита да си прични болка, но нищо не бе съразмерно с тази............
В съшият момент вътре връхлетяха Раян и Сам.
Раян хвана Ади и насила, опитвайки е да я успокой я измъкна от стаята насочвайки се на някаде. Сам седна до Тифа и понечи да дръпне одеалото, но не можа
-Тифа?! Стига ще се задушиш!- каза притеснено той
-Всякаш ти пука!- изхлипа момичето и по силно се сви-Махай се! Не ме мъчи повече....

Брой мнения : 188 Registration date : 06.03.2007

Трей бе бесен.Щом момчетата си тръгнаха той веднага отиде в общата стая при Ария.
-Как смееш...ти...ти...-момчето се запъти към нея,вдигна я с ръката си като я хвана за врата и я запрати с все сила в стената-Ще те убия дори това да коства доживотен затвор в Азкабан!-викна Трей и извади пръчката си-Погледни се само колко си слаба и безпомощна.С едно леко заклинание и ще отидеш при приятелката ти Рея,там ти е мястото.
-Трей моля те...-викана през сълзи Ария и неочаквано за момчето се хвърли върху него и го прегърна.-моля те,моля те,моля те...-говореше тя като го милваше навсякъде.После го целуна по бузата,после още веднъж....Момчето за миг забрави яроста си,харесваше му Ария да го доксва,но повече му харесваше да я нарани.
-Круциатус!-извика той насочил пръчка към гърдите й.Ария изхвръкна на няколко метра,тупна глухо на земята....Болката беше голяма,и ставаше все по-силна...Любовта не помагаше,вече нищо не помагаше...Ария остана да лежи свита на кълбо на пода със сълзи на очите,а Трей се прибра в стаята на момчетата като реши,че това е достатъчно мъчение за днес.