Смръзяващият студ

Раян беше стиснал ръцете на Ади и я дърпаше насила към спалнята на момчетата.С големи усилия я накра да влезе и я пусна,като преди това заключи вратата.
-Какво искаш от мен?Искаш да се метна от прозреца?Съжелявам,обаче сме в подземията и е много ниско-каза му Ади през сълзи.
Болеше я като казваше това,но и Раян беше такъв глупак.Сам беше казал отвратителна неща за майка му и той се беше сдобрил с него.
-Ади,мила,какво има?-Раня се приблжи до нея,но тя го избягваше.
-Казах ти,Раян,Трей е принудил едно момиче да се смоубие.Сам нарани Тифа,заради Трей.Иначе не би го направил.Трей е глупак и ти също ще започнеш да се водиш по ъкъла му.Не мога да го понеса.Разбираш ли ме?
-О,Ади,няма да стана като Трей-успокояваше я Раян,но Ади продължаваше да плаче.
-Затова ли сега имам белези по китките?Защото няма да станеш като него?Ти ме накара да изляза насила.Вярно,защопто искаш да пговорим,но това ли беше начина?-Адриана се разплака още по-силно
Раян се закова на място.Тя беше права.Той се отпусна на леглото и се загледа в тавана.Ставаше такъв какъвто не желаеше.
-Какво ти каза той,скъпи?-попита го Ади,като се приближи
-Нищо..разказваше за себе си..просто убеждаваше нас със Сам,че вие сте..лъжкини.-обясни ядосано Раян
Ади се намести до него и го прегърна много силно.Тя го обичаше от цялото си сърце и нямаше желание да се кара с него.Той силно я притисна до себе си и тя не се върптиви.
-Съжелявам много.Не исках да се получи така.Не исках да те нараня-прошепна й той

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Сам понечи да повдигне Тифа, но в този момент тя почувства нещо странно и видя ужасяваща картина в съзнанието си. Трей използваше непростимото проклятие срещу Ария. Момичето светкавично се изправи
"Ади бързо, Ария е зле" Помисли си Тифа, но Ади я чу в главата си и също се затича към общата стая на Ривъстоун.
Тифа връхлетя вътре и видя Ария, която лежеше свита на кълбо на пода. момичето едвам дишашеи плачеше. В същият момент вътре връхлетя и Ади. двете веднага коленичиха до момичето и я повдигнаха, но не се справяха много добре. В същият момент вътре влезе зак и веднага хвана Ария. Той бе видял картината, която и Тифа и веднага се забъра насам.
-Господи, Ария, кой ти прични това?- говореше тихо Ади, докато се опитваше поне малко да я свести. Това вече бе пределна точка. Тифа се изправи и тръгна към спалнята на момчетата. Тя влезе вътре и погледа и хвана трей, който седеше и леко се усмихваше.
-Круцио!- извика тифа и проклятиет го одари точно в главата. Той се строполяса на земята и започна да се гърчи....

Ади влетя след нея.
-Тифа,спри-извика тя и Тифа спря
-Защо,Ади?Той го е направил срещу Ария,защо да не мога и аз?-попита Тифа
-Виж,ние не сме като него,не го прави-каза Ади и излезе от стаята.
Сега Тифа тябваше да реши.Щеше ли да направи отново проклятието?
Ади се върна обратно при Ария,която сега лежеше на леглото.
-О,Ария,не трябва да обичаш Трей.Той не е затеб-прошпена Ади и сложи една мокра кърпа на челото й.
Ария беше в безсъзнание,но я чуваше.
-Той се държи толкова ужасно.Какво му харесва?-продължаваше Адриана-Може би мнението ти не ме интересува,но е просто ужасен.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа се замисли за секунда, но не използва проклятието отново.
Тя се върна в общата стая оставяйки момчето да се гърчи.
-Добре ли е?- попита тя като посочи Ария
-не!Определено не........-отвърна Зак.
Той я пренесе в спалнята на моичетата надявайки се, че скоро ще се събуди....

Ади и Тифа се настаниха срещу камината в общата стая на Ривърстоун.Нямаха намерение да си тръгват докато не видят,че Ария е добре.
-Добре ли си?-попита Ади
-Не особено-отвърна Тифа-Ами ти?
-И аз съм в същото положение-призна си Адриана
Тогава вътре влезе префекта на дома.
-Вие двете не сте от този дом.Защо сте тук?-попита строго той,но никой не му обърна внимание.
-Наша приятелка е в този дом и сега сме й на гости-обясни му Ади с насмешка-А сега ни остави намира.
Префекта понечи да каже нещо,но Адриана му махна ядосано и той рещи да ги остави.След малко се чу блъскане по вратата.
-Кой ли е?-учуди се Тифа-Май не трябва да отваряме,а?
-Виж кой е де-подкани я Ади
Тифа се изправи и отиде при вратата.Дръпна дръжката и пред нея видя Раян и Сам,които не изглеждаха особено щастливи.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа веднага се отдръпна назад.Беше предпазлива и не знаеше дали сам няма да я нападне отново. Раян се запъти към Ади, а Сам тръгна към Тифа.
Момичето го бутна леко назад и и се измъкна от стаята, но какво им ставаше?

Вили заби ма тря да го измислиш..

Раян седна до Ади,но тя не се отдръпна.Напротив-веднааг го прегърна.
-Сърдиш ли ми се?-попита я Раян,като я притисна до себе си.
-Ако ти се сърдех,нямаше сега да седя до теб-отвърна му Ади.
Сам седна срещу тях.
-Тифа ми е много сърдита нали?-попита той,а Ади кимна.
-Знам,че Трей е виновен за всичко,но не бива да се водиш по ъкъла му.Той е лоша партия-обясни му тя
-Той е един от най-добрите ми приятели.По някакъв начин успя да ми втълпи,че Тифа лъже и маме,че ме обича.Че излизала с други момнчета,докато сме били заедно и тем подобни-каза Сам,а Ади го погледна невярващо.
-Отиди и поговори с нея,но без да я нараняваш-предложи му тя-Може би всичко ще се оправи

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа седеше на прозорците на една от източните кули и се взираше в пухкавите снежинки, който се носеха във въздуха. Внезапно някой съвсем нежно и любвеобилно я прегърна през раменете, като я придърпа в обятията си. Докосването на този някой и бе до болка познато, а сега болката вече бе прекалено голяма.
Тифа се изтръгна и видя Сам, който я гледаше някак особено
-Какво искаш?Остави ме!- каза остро тя.и понечи да си тръгна. Сам обаче хвана ръката й и я придърпа до себе си.
-Сам! Стига остави ме!- започна да се дърпа момичето, но без успех
-Съжелявам!-прошепна и той.
Да той съжеляваше, но сега вече не бе толкова лесно. Тифа го изблъска с всичка сила в стената и слезе надолу като отново отиде в стаята на Ривърстоун
-Ария събуди ли се?- попита тя останалите.

-Шшш-изшътка й Раян и кимна към Ади.
Тя се беше опряла на рамото му и беше заспала.Тифа кимна и се запъти към стаята на Ария.Брат й все още беше там.
..............................................................................
Ади сънуваше,че върви по огромен коридор и в другия край вижда странни силуети.Тя се затича натам,но котдора не свършваше и не свършваше.Изведнъж забелязала брат й,който седеше на колене целия облян в кръв.
-Крис!-изкрещя Адриана,но нищо не се случи.Изведнъж лумна зелена светлина и всичко изчезна безследно.
-Нееееееееееееееее-изписка тя и се изправи.
Намираше се в на мекото си легло в спалнята на Девилхол,а до нея лежеше Раян,все още спящ.Тя се изправи и облече халата си.Чувстваше се ужасно.Тя слезе по стълбите към общаста стая и седна срещу тлеещата камина.Още лъхаше топлина.Ади въздъхна уплашено.Този сън беше най-ужасния в света.Изведнъж чу стъпки откъм спалнята и долу слезе Тифа.
-Какво стана Ади?Чух писъка ти-каза Тифа притеснено
-Няма нищо.Просто кошмар-отвърна Ади-Ами ти защо си будна?
-Не мога да спя,докато Ария не се събуди-призна си Тифа-Притеснявам се за нея.Трей е просто...

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Момичето не довърши изречението или просто не искаше да го направи. Дори и няй-малкото нещо свързано с Трей и напомняше Сам, което пък и причиняваше неимуверна болка. Искаше д разбере чувствата си да разбере себе си и да си уточни всичко, но нещо и пречеше и така силно я нараняваше.
-Какво сънува?- попита Тифа, опитвайки се да докара някаква по-ведра физиономия...

-Крис..той..аз..-Ади се замълча.Нямаше желание да разказвам каквото и да било-Не ми се разказва Тиф.
Тифа я погледна учудено,но кимна.Настани се до нея и настъпи неловка тишина.
-Да си лягаме-каза Ади и погледна към часовника на стената-Една 3 и половина през ноща е.
-Аз ще остана още малко,ти си лягай-отвърна й Тифа
Ади вдигна рамене и се качи обратно в спалнята.Раян беше останал в тяхната стая,защото нямаше желание да се прибира в тяхната и никой не възрази.Ади се намести до него и затвори очи,но не можа да заспи.Мисълта за брат й я измъчваше силно и не й позволяваше дори да заспи.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа дълбоко се загледа в все още нагрятите въглени, в камината. Мисълта й се спускаше всякаш през пламъците и често се опарваше от някой болезнен спомен. Запореден път по лицето и се стекоха сълзи. тя се отпусна безжизнено назад и затоври бавно очи. Точно когато започна да се унася усети как някой я загръща с дебело одеало и я притиска в обятията си, стоплайки студеното и тяло. Момичето несъмнено знаеше, че е Сам, но нещо не й позволи а се отдръпне. Не искаше да вдигне поглед нагоре, защото сама не знаеше как ще реагира. Усещаше само как момчето силно я прегръщаше, милваше я по косата, галеше съвсем леко тялото й, всякаш преценяваше силата на всяко докосване. Момичето не помръдваше, но и не спираше да плаче. не смееша да каже нищо. Тя просто седеше там свита на кълбо, притисната в обятията на момчето което така силно обичаше и се страхуваше да направи каквото и да било.....

На седващата сутрин:
Ади се събуди много рано.Беше около 6 и половина,а днес беше почивен ден.Тифа не беше в стаята.Ади стана и се облече.Няколко минути стоя загледана в отворения прозорец,но там не се виждаше нищо освен изгряващото слънце.Адриана въздъхна и тръгна надолу по стълбите.Долу видя Тифа и Сам,които бяха заспали прегърнати.Тя се усмихна и излезе от общата стая.
"Какво да правя?"-помисли си Ади-"Е,ще отида на закуска.Малко рано,да,но нищо."
С бавни крачки тя се запъти към Голямата зала.Изведнъж някой я дръпна за ръката.
-Накъде така госпожице?-чу тя познат глас
Рязко се обърна и идя Трей,който стискаше ръката й
-Пусни ме глупако-каза му ледено тя и се отксубна-Нямаш право да ме хващаш,още по-малко да ми говориш!
-Адриана,много си груба-отвърна й Трей,но Ади вече беше на края на коридора.
Влезе в залата и седна на масата на Девилхол.Захапа една препечена филийка и се подпря на другата си ръка.Искаше пощата да дойде по-скоро.Ако имаше късмет,щеше да получи писмо.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

[b][i]Тифа бавно отвоти очи и се отдръпна като уплашена от Сам, внимавайки да не го събуди. Не знаеше какво иска и дали е способна да му прости..... Тя бързо се облече и тръгна към залата за закуска. Тя седна срещу Ади
-Добро утро-поздрави мрачно Тифа

-Не изглеждаш добре-отвърна й Ади,на която хич не й се говореше в момента
-Защо не ме събуди като ставаше?-попита я Тифа
Адриана се направи,че не я е чула.Денят й започваше ужасно,беше спала около 2 часа и на всичкото отгоре пощата не идваше.
"Дявол те взел"-помисли си тя
Тогава от вратат се зададоха Сам и Раян,като обсъждаха нещо.Когато наближиха момичета,Раян понечи да прегърне Ади,но тя го избута.
-Спести ми го скъпи.-врътна се и тръгна към изхода
Момчетата седнаха срещу Тифа.
-Какво съм направил?-попита Раян
-Нищо.Просто днес е много кисела.-отговори Тифа-Ти защо спа в нашата стая?
-Защото някой беше заклчил спалните помещения на момчета в общата стая на Ривърстоун и Трей дойде в нашата стая.по молба на Ади реших да не доближавам до него и така-обясни Раян
Тифа се обърна към Ади.Досети се кой беше заключил спалните..

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Сам понечи да каже нещо на Тифа, но тя не искаше да го слуша
" За какво? За какво да слушам думите му, от който ще ме заболи" Мислеше си тя и се затича след Ади. Скоро я натигна и я спря
-Какво има? Защо се държа така с Раян?

-Не ми опявай-помоли я Ади леко сърдито-Нямам намерение да слушам упреци.
-Ужасно си груба днес.Какво ти е?-учуди се Тифа
-Не ти трябва да знаеш,Тиф-отвърна й Адриана-Имам нужда да остана сама сега!
Тифа се закова на място.Ади никога не е била толкова груба досега.
Адриана се запъти към езерото и се настани под една бреза.Събра няколко камъчета и ги замята по мътната вода.
"Защо всички я измъчваха така?"
Тя се облегна на ствола на дървото и мигновено заспа

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Тифа седеше като гръмната. какво ли и имаше на Ади? Тя се върна в още по-дрезгаво и раздразнимо настроение в общата стая и седна пред канапето точно от дясно на голямата камина. След няколко минуто до нея седна Сам
-Още ли ми се сърдиш?
- А има ли причина да не ти се сърдя?
-Тифа! Моляте! Найстина съжелявам.....
-Да и аз съжелявам за много неща....Съжелявам, че за една седмица ти успя да сринеш целия ми свят!....Дори не можеш да си представши колко боли! От всичко от ъдарите...от думите...от действията ти......
-Аз найстиан съжелявам..., че те......-дори при мисълта за това което и бе причнил се почувства ужасно.....-Тифа, моляте........нйстина съжелявам......
Момичето не можеше да слуша повече. Думите му продължаваха да я нараняват, а това, че го обичаше бе връх на болката. Тя стана и се запъти към спалнята на момичетата. Сам я догони и я силно я хвана. Той я обърна към себе си и нежно я целуна. Каква беше тази болка, която я довърши.....
Момичето го бутна подпря се на стената и се свлече надолу...Всичко стана черно..

-Ади!-изкрещя Раян и разтресе силно момичето
Адриана рязко отвори очи.Беше обляна в студена пот,дишането й беше учествено и сърцето й биеше лудо.
-Добре ли си?-попита я Раян
-Да..аз..не,няма да те лъжа.Не съм добре,имам нужда от брат си.Той..само той ще ме разбере..Раян,обичам те,но сега не ми се говори с теб-измрънка Ади и се затича обратно към замъка.Къде можеше да се скрие от хорските погледи?
Тя се запъти към Директорския кабинет,като тичаше колкото ожеше по-бързо.Почука силно на вратата.
-Влез!-чу глас отвътре и не дочака втора покана.влезе в голяма засилка в кабинета и седна срещу директора.
-Професоре,пуснете ме да замина за румъния.Моля ви-помоли се тя
-Знаеш,че това е невъзможно Адриана-отговори й професът-Защо искаш да отидеш?
-Тук се задушавам..имам нужда само от няколко дни с брат ми-х;енчеше Адриана-Умолявам ви!

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

В същият момент в кабинета на директора влезе някакво момче, но очите на Адо светнаха.....

Сам се опита да повдигне Тифам но тя всякаш бе впила ноктите си в стената. беше се свила до колкото е възможно. Не можеше да отвори очи, колкото и да се мъчеше....

-Ааааа-изпищя Адриана и скочи към момчето-Крис,най-сетне..
Тя силно прегърна брат си като не го пусна около десетина минути.
-Как дойде?-попита най-накрая тя
-Веднага след като получих писмото ти тръгнах към дърман.Притесних се за теб.На входа срещах Раян и той ме упъти насам-обясни и Крис и отново я прегърна.
Не се бяха виждали повече от година и наистина липсваха един на друг.
-Нали може той да остане седмица-две?-попита Ади директора
-Разбира се-съгласи се той
-Благодаря ви много-каза Ади и двамата с Крис се изнесоха от кабинета.

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

Сам упорито се опиотваше да успокой Тифа или поне да я вдигне, за да я пренесе някъде където да се почувства по-добре. Тя не пуискаше стената в която се бе вклопчила, а и нямаше сили да мръдне. Всичките неща, който се бяха случили напоследък я бяха изтощили както психчески, така и физически. Тя хлипаше тихичко и цялате бе толкова бледа, че Сам се уплаши. В същияъ момет вътре влязоха Ади и Крис....

-Тифа!-изкрещя Ади и веднага отиде при Тифа следвана от Крис-Какво стана Сам?
-Не знам..тя просто..падна и не иска да стане-оправда се момчето
-Вдигни я.Аз не мога-помоли се Ади през сълзи
-Не ми позволява!-ядоса се Самюел
-Крис-изпсиак Ади-Моля те!
брат й се риближи и понечи да помогне на Тифа,но тя не мърдаше

Sad for...Cloud Брой мнения : 247 Registration date : 25.01.2007

След още няколко опита Сам се ядоса и насила вдигна момичето като я повлче към спалнята на момичетата. Бе внимателен, но прилагаше сила, за да я удържи. Тя се дърпаше(Не, че в това състояние беше голям протвник) и плачеше неудържимо. момичето удряше по гърдите му, но той дори не трепна. След малко той я остави на леглото като силно я притисна в легнало положение. тифа веднага придърпа възглавницата в опит да зарови глава в нея, с надеждата, да се задуши. беше способна на всичко в този момент...

Ади и Крис седнаха на един диван в общата стая.Ади се притисна плътно до брат си.От толкова време не го беше виждала,че не можеше да му се наслади достатъчно.
-Явно много съм ти липсвал,а?-усмихна се Крис
-Нямап си и представа колко-отвърна му Ади и го целуна по бузата
Тогава вътре влезе Раян и ги подмина,като че ли несъществуваха.Ади усети какво е направила днес,затова го последва.
-Раян,почакай-извика тя и го спря на вратата
-Какво искаш Ади?Да чуя още някоя обида от твоя страна-озъби й се той
-Знам,заслужавам си го.Просто не бях на кеф скъпи.Сънувах кошмар..сънувах,че Крис умира.Тий не ми прати писмо и аз бяха ужасно притеснена.Искрено съжалявам.Не искам да се караме-обясни му ситуацията Ади и го погледна умолително.