Сивер

Мелиса се разхождаше из тъмната гора,но честно казано никак не и пукаше,че е тъпно и че е сама.Тя бе полуелфка полувампирка,наследила добрите черти на елфа и лошите на вампира.Мел бе шестнадесетгодишна с катранено черна коса и сребристи очи.Имаше елфски уши и вампирски зъби.Хранеше се с кръв,но само човешка.Елфската и природа я бе научила да не наранява животни.Тя бе отличен стрелец и много добър ездач.Неспособна да има приятели в родния и град,тя го бе напуснала,като бе решила да тръгне по"собствен" път.Сега се намираше сред тази непозната за нея гора,която и се стори доста дълга,и се опитваше да разсее времето като си спомня за миналото.Разговаряше със своя единствен приятел,тигърът Лестат,които бе подаръл от баща й.Разкаваше му как двамата ще отидат на север и ще намерят други вампири като нея,и тя най-накрая ще има истински приятели.Изведнъж нещо наблизо изпука.Тигърът рязко скочи към мястото от където дойде шумът,но там нямаше нищо.Нещо пак изшумоля.....Мел ядосано извади лъка и стрелите си и извика:
-Покажи се!Излез страхливецо!-тя видя в тъмнината как луната осветяваше два силуета приближаваши се към тях.Личеше си,че единият силует е на човек,а другия на животно....

Мелиса дръпна медальона от ръцете на елфката и слезе от тигъра си като се приближи на няколко сантиметра от другото момиче,толкова че лицата им почти се допираха.
-Първо не мисля,че те интересува къде отивами второ,медальона,знам че и ти имаш такъв.това,което светеше преди малко беше той нали?!Е,ако ти помага го имам от рождението си,но не мисля,че с теб имаме нещо общо-при това мел изгледа другото момиче някак доста пренебрежително-с изключение на елфското ни потекло.Силно се съмнявам да сме родени на едно място или още повече да сме роднини.-тя каза това почти с надсмешка,после възседна Лестат и каза на другото момиче като за чао:
-Не се опитвай да ме спираш!Не искам да се проявявам като лоша гостенка.-после се усмихна на елфката и препусна през гората.Момичето само я изгледа с поглед,не много приветлив както преди,качи се на тигъра си и препусна след нея.

-Виж,-заобяснява Мелиса на елфката-Не мога да остана в царството ти или където ме водиш.Там не е пригодено за вампири,дори и да са с елфска кръвкато мен.Когато съм гладна няма раса,освен вампирската,която да не ми е по вкуса.
-Всъщност,да речем,че знаех,че ще дойдеш-каза Тарина като не спираше да върви към замъка-Та...в замъка има достатъчно кръв за да се нараниш.
-Специално посрещане!Е,има достатъчно време да ми обясниш от къде знаеше,че ще дойда.-попита Мел с любопитство
-Както ти казах от доста отдавна си навлязла в моите владения.От както влезе в гората те следя постоянно.Беше въпрос на време да стигнеш до тук...Има и още но,за после!Сега,пристигнахме!И между другото аз съм Тарина!-оповести елфкатаи двете влязоха през портите в двора на замъка.
-Аз съм Мелиса!-отвърна кратко Мел и се заоглежда наоколо.Беше пълно с елфи-Не очаквах официално посрещане.И все пак внимавай какво правиш Тарина.Не искам да се злоупотребява с доверието ми!

-Явно сте голямо семейство,а и като гледам държанието на останалите елфи сигурно си и принцеса-заключи Мелиса
-Дам...-кимна Тарина и направи знал на Лис да слезне от тигъра си и се загледа в него за няколко секунди
-Казва се Лестат-уточни Мел
-Да...мерси!Та лестад ще отиде с моя тигър в определената за тях стая.Не ме питай какво е това,дълго е за обяснение.
-Всъщност имам представа какво е.не падам от Марс все пак!-засегна се Мелиса.Никога не бе виждала толкова красив елфически град,но и мястото където живееше не беше за изхвърляне.Просто беше царство на хора....."същества",които тя мразеше.Точно поради тази причина тя попита елфката:-Нали тук не живеят хора.
-Не,не бихме си позволили....-каза Тарина някак засегната от въпроса затова бързо смени темата.-Ела,ще те запозная с братята си,а после ще влезем вътре,където ще се срещнеш с останалите от семейството и ще видиш стаята си.
-А какво точно очаквате всички от мен?!Не очаквате да седя тук за дълго.Дори си мислех още утре да тръгна.Целта ми няма да се промени,а аз съм си обещала да я постигн дори това да ми коства живота.-Мел погледна някак странно,не злобно,но сякаш изказваше злоба.Искаше да даде на момичето да разбере,че не е от хората които могат да се командва,манипулират или каквото и да било.Все пак и беше в природата да е независима,непокорна,мислеща само за себе си!
Тарина кимна разбиращо в отговор на Мел,а после отиде да доведе двамата си братя.
-Марк,Арика това е Мелиса.Тя е полувампирка полуелфка и ще остане за малко в замъка.Искам да се държите с нея като гостенка,да сте много добри,особено ти Марк,Арика не мога да поучавам,но ти си още малък и ти се налага да ме слушаш.-Марк само кимна,както правят послушните момченца,стисна ръката на Лис и се затича на някъде.Арика от своя страна бе много любезен.Двамата захванаха да си говорят нещо,но Тарина ги спря под предлог,че трябва да запознае Лис със останалите.После двете влязоха във входната зала на замъка.Огромна,просторна,с бели стени извезани тук таме със златни висулки и елфически надписи.Мелиса можеше да чете елфически и разбра,че думите на стената са поговорки измислени от елфически мъдреци,които напътстваха краля в меговите решения.В дъното на два трона седяха краля и кралицата,майката и бащата на Тарина....

Мелиса забеляза новодошлата.Личеше си че е човек,което никак не се харесваше на вампирката.Въпреки това беше някак странно,никой не и обърна внимание,а тя изхвърча нагоре към стаята на Тарина-елфката.Всичко беше много неразбираемо и Лис предположи,че всички познват новодошлата и Тарина я е излъгала относно това,че тук няма хора.За миг на Мел и стана любопитно да разбере какво става и какви бяха тези писаци от страна на елфката,но ядът и бързо надделя затова тя стана от масата като прибра няколко шишенца кръв под мантията си и излезе навън.Тихо,но с бързи стъпки Мелиса се запъти към"стаите"където се намираше тигъра и.
-Лестат!Лестат!-завика тя и свирна веднъж с уста.Не минаха и пет минути и тигъра беше при нея.-Тръгваме си!Не мога да седя тук!Трябва да намеря останалите.-тигърът само кимна с глава и се наведе надолу за да може Мел да се качи.Скоро двамата препускаха към големите порти ,след преминаването на които пяк щяха да се озовът в онази гора....

Мелиса вече беше навлязла в гората.Лестат навлизаше все по навътре и по навътре....Изведнъж няколко стрели профучаха покрай вампирката,а една се заби точно в сърцето й.след няколко секунди момичето бе заобиколено от група мъже,които попринцип наричаха"крадци".Те бродеха из горите като убиваха всичко живо и обираха богатството му ако имаше такова.За тяхна изненада Лис изтръгна стрелата от себе си,а раната бавно започна да нараства.все пак момичето,а сигурно и самите те,знаеше,че не е пила кръв от близо два дни и е много слаба.ако се опитат да я нападнат няма да може да заздрави всичките си рани,а сега нямаше и как да вземе шишенцата,които бяха под мантията й.Всички мъже бяха насочили лъкове със стрели към нея,а под черните им качулки просвяткваха червените им очи.Една вълна от стрели заваля към Мелиса и Лестат,които в този момент успя да скочи и да избегне няколко от стрелите.Останалите се забиха в неговото тяло и в това на господарката му.двамата щяха да са изгубени ако в този момент не дойде братът на Тарина,които вдигна Мелиса на ръце,а тигъра му се погръжи за лестат.Това бе последното нещо,което вампирката помнеше....Тялото и се отпусна бавно в ръцете на елфа...

[b][i]Тарина вдигна малкото момче на ръце и се загледа в очите му. навяваха и спомени....
-Не! Все още не съм позволила на Малкар да ме докосне, но скоро ще трябва да направя и това-въздъхна тя
-Но защо?
-Задължна съм да му дам налседник, ако не го направя доброволно, ще трябва да го направя насила.......Тя отново целуна момчето по челото.
-а бащата на Самюел?
-Той е мъртъв. Сам още не се бе родил.
Елфката се натъжаваше, а когато тя пусна малкото дете и то излетя от стаята Анди се приближи до нея
-Тарина, това е още едн причина да живееш...
-Да вървим да видим Мелиса-веднага мсени темата елфката-разбрах, че е зле