Сивер

След малко Арика извика момичетата защото Мелиса се бе събудила.Тя се чувстваше много по-добре след няколко епруветки кръв инжектирани в тялото й и още няколко,които бе изпила преди малко.Щом тарина и Андромеда влязоха в стаята,Мел изгледа някак злобно човешкото момиче,тя не знаеше,че Анди е магьосница,а не обикновен човек и затова в момента бе готова да и се хвърли и да я убие.
-Тарина явно си ме излъгала за някои работи.Тук все пак имало хора,но както и да е!Благодарение на брат ти-тя погледна момчето с голяма благодарност в очите-съм добре и още утре сутрин ще мога да си тръгна.Нали не ви трябвам!?

Ясно-каза Мелиса разбиращо,но всъщност нищо не разбра.все пак не и влизаше в работата затова тя не зададе повече въпроси на Андромеда,както бе разбрала че се казва-Аз мисля да стана и ти предлагам двете да слезем долу и да почакаме Тарина.Мисля,че може да се говори с теб при положение,че си магьосница,а не обикновен човек.А и сега поне знам,че Тарина не ме е лъгала!Та...спомена за медальон които имаш...
-Да-отвърна Анди и го извади изпод роклята си-От рождението ми е,а и разбрах,че и ти и Тарина имате такива.
-Много е странно при положение,че не сме родени в един град.Тарина спомена нео за избрани,но така и нищо не ми обясни.Вече започвам да се изнервям!Разбирам,че има проблеми,но и аз имам своите за които трябва да се погрижа.Запасите от кръв започнаха да свършват,а и не искам да съм нахална....-Мел не довърши изречението си.Тарина слизаше по стълбите,явно бе успокоила малкият Саймън и сега бе готова да си поговори момичетата...

-Aз...незнам какво точно да кажа-отвърна Мелиса много объркана-Никак не ми пука за света и за орките защото те не могат да направят нищо на група или племе ако мога да кажа вампири,но тъй като още не съм намерила такива съм застрашена.Затова обещава,че няма да се откажа от това докато не намеря други вампири.Тогава ако те пожелаят да дойдат с нас продължавам,ако не,оставам с тях!Съгласни ли сте с това?
-Аз също обещавам да не се отказвам.А колкото до това,което каза Мел-нямам друг избор освен да се съглася-бе отговора на Анди
-Добре...-кимна доволно Тарина и загали сина си по главата
-Тарина може ли да те помоля за нещо-попита Мел елфката-Бих ли могла да се разходя със сина ти.Той има нужда от разходка,а и из също.Разбира се ако някоя от вас иска нека дойде.Просто забелязах,че не сте от хората които обичат разходки...

-Хей Сам, забелязах,че си много тъжен-започна да му говори Мелиса-но не бива така.Малките момченца като теб трябва да са щастливи с това,което имат.
-Аз обаче си нямам татко-отговори тъжно момченцето-а другите деца имат и затов са щастливи.
-Не бива да говориш така.Аз примерно имам и баща и майка,но никак не съм щастлива.Бих казала,че ако бях на твое място щах да съм най-щастливото дете на света.-каза му Мел като го хвана за ръка и тримата с Анди тръгнаха да се разхождат покрай едно езеро.Дълго време мълчаха загледани във бистрата вода.
-Благодаря ви!-прошепна момченцето-много исках да се поразходя и сега не съм тъжен.
-И аз ти благодаря.Знаеш ли,ти си първото човешко същество,с което си говоря така свободно.Свикнала съм да си говоря само с животните.-сподели Мел на момченцето за да го зарадва малко
-Сигурно си много самотна-прошепна то загрижено,а Анди само го гледаше и му се радваше.
-Искате ли да отидем при тигрите.Много бих искала да видя как е моят,а и разбрах,че и Сам вече има свой тигър.-предложи след малко Андромеда
-а тъкмо ще видя как е тигърът ми Лестат.След онзиден сигурно се е въстановил,но ще видим.
-Да,да,да-заподскача весело Сам и тримата тръгнаха към "стаите"на тигрите...

Мелиса заведе Сам до Лестат,започзна тигъра си с момченцето след което провери дали животното е добре и се върна при Анди.
-Хайде време е да се прибираме.-каза тя на вещицата
-Да....отнесох се-извини се тя и хвана Сам за ръка.Навън бе вече тъмно и малкото момченце се скри зад полите на Андромеда.
-Страх ли те е Сам?-попита загрижено Мел-Ела ще те гушна!-момченцето се позасрами,но после прие предложението,защото забеляза че към тя се задава Маркъс,така да се каже,вторият му баща.
-Кой ви е разрешил да разхождате сина ми толкова късно вечер!-започна да им вика той-Дай ми го!-Маркъс протегна ръка към Мел,но тя не помръдна.Изведнъж сивите й очи станаха кърваво червени,проблясващи в мрака.
-Да не си посмял да го пипнеш даже.Тарина-майка му-вампирката се постара да акцентира на този факт-ни каза да го върнем именно на нея.
-Точно така.-подкрепи я Анди-Не мисля,че така и така сина ви ви интересува толкова.Предвид държанието ви-тя вече леко се усмихваше,защото знаеше поради способностите си какво ще последва....Маркъс разбра,че двете момичета не са склонни да му дадат момченцето затова тръгна ядно на някъде говорейки някакви елфски неща.
-Спокойно...-отвърна Мел с усмивка-Само ни прокле на елфски."Дано теб те застигне смъртта по-рано отколкото нас"прошепна Лис на елфски и двете момичета със Сам на ръце тръгнаха към замъка...
След няколко минути бяха пред вратата на Тарина.Почукаха веднъж,но никой не отговори.Почукаха втори път....

-Тарина дойдохме да ти върнем Сам-обясни Анди-ти добре ли си?
-Да...естествено...какво да ми има?-попита уж сериозно елфката,макар че знаеше,че не може да излъже Андромеда
-Ами ние ще те оставим да си поговориш с малкия за...хм...ти знаеш за какво.Ние ще се приготвим за утре.-съобщи възможно най-дискретно Мелиса,после тя и вещицата излязоха от стаята на Тарина и се запътиха към своите собствени за да стегнат багажа си.

-Какво е направил Маркъс!-ядоса се Мелиса и се прближи до Тарина-Господи!Тарина защо не ми каза!Ще го убия заклевам се!Как е посмял!
-Не,Мелиса моля те-умоляваше я елфката-ще стане по-лошо.Остави го намира,аз ще намеря начин да се справя с него.
-И как по точно.Нима не виждаш,че той само ти вика,нагрубява те,а сега и това.Дори не признава Сам за свой син.Що за човек ще е?Не не мога да седя така.-Мелиса излетя от стаята си като прибра шишенце кръв в пазвата си при случай че не се сдържи.Тарина се опита да я спре но не успя.
-Мамо остави Мел,тя ще му даде да се разбере!-викаше войнствено малкия
-Миличак още си прекалено малък да разбереш някои неща,а това е едно от тях.Мама не иска да пострада ти или някой друг затова е по-добре да оставим маркъс на мира.Отиди при Андромеда,а аз ще се опитам да спра Лис.Тарина тръгна тичешком по коридора...

Мелиса реши да послуша Тарина и да остави Маркъс намира"Само този път"каза си тя и също се затича към мястото където се държаха тигрите.Там двете й приятелки,не можа да повярва,че си го помисли,вече говореха.От разговора им Мел разбра,че Анди иска да отиде при брат си които е на заминал на север на война.Тарина всеячески я убеждаваше да изчака до утре,но момичето настояваше да тръгне сега.
-Аз съм съгласна!-защити я Лис-Според мен е по-добре да тръгнем сега.Никой няма да ни види и никой няма да се опита да ни спре.-Андромеда кимна в съгласие
-Ами Сам?!-попита Тарина-аз...аз....добре...щом се налага.-Тя се качи на тигъра си и подкани другите две момичета да направят същото.Те я гледаха изумени.
-Не ме гледайте така!-укори ги елфката-Ще оставя Сам на една жена на чието доверие много разчитам.Тя живее веднага след гората.Ако искате да тръгнем сега ще минем през нея!
-Добре,но да побързаме!-подкани ги Анди и трите запрепускаха към портата за да излязат от Сивер....

Тигрите препускаха цяла нощ през елфските земи.По изгрев слънце трите момичета вече навлизаха в територия непозната за тях.Територията на орките и на техния крал-Ксеркс.Ксеркс не бе орг,но бе съвкупност от всички раси на тази земя с изклучение на джуджетата.Беше много могъщ,а армията му непобедима.
-Анди как брат ти е посмял да тръгне!-възмущаваше се Мелиса-Така и така няма да има никаква полза.хората са ни нужни живи,а не мъртви.Брат ти се излага на сигурна смърт като се бие с Ксеркс.
-Да знам това.-отвърна тъжно момичето-Точно от това се страхувам.Боят почна отдовна,ами ако вече всички са измрели.Ако съм закъсняла!-сълзи напираха от очите на вещицата
-Спокойно Анди-зауспокоява я Тарина-Сигурна съм,че брат ти е жив.Щом е имал смелостта да дойде до тук значи е знаел какво прави,какво го е учаквало.Ако е толкова умен и смел колкото го описваш значи все още е жив.
-Тарина би ли ми отговорила на един въпрос?-попита Анди-от какво умря бащата на детето ти-Дейвид?

Трите момичета приближаваха най-близката провинция до Сивер във владение на Ксеркс,Мегран.Там бе родена Мелиса,но след упожаряването на града семейството и се бе преместило на запад от където и тя бе дошла.В този град имаше много спомени,един от тях бе за Лен-бившият и,а и последният и приятел,вампир по раса.Двамата бяха неразделни,цялия град им се радваше,но никои не възприемаше майката на Мел защото бе елфка,а всички от Мегран-вампири.Ето защо те вярваха,че чрез тази връзка Мел ще стане повече вампирка отколкото елфка.Въпреки това един ден двамата жестоко се скараха,по вина на Лен,и сложиха край на връзката си.Момчето,а и всички останали взеха страната на Ксеркс и бяха пощадени,но семейството на Мелиса отказа да съдейства и напусна.Без да сподели на останалите две момичета Мел бе получила писмо от едно момиче,в което пишеше,че родителите й са били убити от Ксеркс,които имал намерение да я намери и да я направи негова пленница.
-Наближаваме Мегран-съобщи Тарина,които беше нещо като техен екскурзовод защото познаваше добре тези земи.Тя бе и единствената с опит срещу Ксеркс защото бе успяла да избяга от него.
-Има ли нещо което те притеснява Мел?-попита Анди сякаш усетила смущението на момичето при споменаването на града
-Всъщност,да.Родена съм в този град,но поради лоши обстоятелства се махнах оттам.Оставих много умраза след себе си,а сега няма кои да ме подкрепи защото разбрах,че родителите ми са мъртви.
-Какво?Защо не ни каза!-попитаха двете и спътнички в един глас
-Има и още...-продължи Мел сякаш без да ги чува-в този град всички са вампири подчиняващи се на Ксеркс.Един от тях е бившето ми гадже,което никак не е добре.хората там ме мразят,а не искам да пострадате заради мен.Няма ли някакъв заобиколен път?!-сякаш проплака Мелиса,макар,че бе твърде силна и горда за да го направи.
-Съжалявам,но ще се наложи да минем през града.-оповести Тарина след малко-Сигурно ти най-добре знаеш,че около града има само скали,по които никой не може да се качи.
-да,но....Добре.само ще ви кажа,особено на теб Анди,закриите се добре и си сложете качулки на главите.Няма да е зле и да вземете по един кол от някъде-Мел трескаво се заоглежда,наоколо бе само в каменисти мочурища.-Ще се постарая да не ме познаят,но ако все па го направят се пазете.Чухте ли?!
-Спокойно Мел.Имаме представа какво ни чака,за да сме тръгнали по този път!-укоражи я Анди а Тарина само кимна.
след няколко минути мълчание момичетата видяха тъмните кули на града...