Сивер

-Сега би ли ми разказала какво стана с Лен-попита Ксеркс
-Ще кажа само,че го убих защото иначе той щеше да го направи с мен.Не отричам обаче,че дори и да не бе направил това с лицето ми бих го убила.-каза остро Мел и се опита да стане за да последва приятелката си,но Ксеркс я спя.
-Не бива да ставаш!Аз ще отида при нея,ти си почивай.-той излезе от стаята
-почакай!-викна след него Мел-Някой би ли ми казал какво по дяволите става!

двамата веднага се пуснаха щом видяха Мелиса.
-Тарина моля те кажи ми какво има?-попита я притеснено Мел-Защо ни повика.
-Казах ти нещо-ядоса се Ксеркс на нахалството й-Върни се в леглото защото още не си много добре,а щом реши Тарина ще ти каже.
-Тарина...-промълви Мел умолително,но не получи отговор.елфката се обърна с гръп към двамата и се загледа тъжно в поляните наоколо.
-трябва ми Анди-каза тя-а сега се върни обратно в леглото,моля те.
-Добре де...-процеди мелиса и се запъти обратно към леглото,но вместо да свие към стаята си тя слезе надолу по стълбите,а после през главната порта-навън.имаше нужда от чист въздух...

Мелиса тръгна по поляната към задната част на замъкаа после навлезе в гората.Заразхожда се из дърветата,изведнъж и се прииска да види тигъра си."Лестат"извика го тя в ума си,после свърна няколко пъти с уста и след няколко минутки тигърът беше при нея.
-От отдавна не сме яздили заедно.-усмихна се тя на животното и се метна на гърба му-сега е време да ти се реванширам.Тигърът кимна доволно и запрепуска през гората....двамата яздеха дълго и спряха при една отдалечена от замъка крепост.Всичко изглеждаше пусто.Лестат тръгна бавно да влиза по знак на Мелиса,но щом минаха през полусрутената порта вампирката и тигърът се озоваха в началото на нещо като бойно поле.Явно се бе водила битка,но всичко наоколо бе мъртво.Мел се стресна щом разбра,че множинството убити са вампири.Тя обърна тигъра и двамата тръгнаха обратно към замъка.
-по бързо Лестат!-шепнеше му Мелиса силно притеснена.Дали Ксеркс вече бе научил,че крепостта в близост ди източната му граница бе полуразрушена?
вампирката влезе тичешком в замъка и отиде до терасата за да каже всичко на Ксеркс.
-Керкс!-извика тя,а тарина и вампира се стреснаха.-Крепостта,която е много важна за защитатана източната граница е била разрушена,а воините убити.Трябва да направиш нещо!-мел и тарина гледаха мъжа ужасно притеснени....

Мелиса реши да остави всичко в ръцете на Ксеркс.В момента не й се занимаваше с нищо.Искаше само да се поразходи отново из гората.Ето защо щом остави Тарина и Сам да поспят на терасата тя отново яхна тигъра си и се запъти на някъде.Реши да отиде до града,да поразгледа,дори да си купи нещо.Минаваше покрай къщите,а хората я гледаха стреснато,забеляза,че все повече семейства са от смесен произход и това леко я натъжи.Стигна до пазара.Момичето извади една кесия с жълтици и се запромъква през сергиите,а Лестат остави до една чешма да пие вода.
Сергиите бяха отрупани със всякакви джунджурии.една бе с рокли,втора с делви,трета с бижута,четвърта с оръжия,но повечето бяха отрупани с всякакви видове плодове и зеленчуци.Мел си купи няколко ябълки и се впусна в див"шопинг"из сергиите за дрехи.След дълго мерене на рокли избра една бяла с червено-черен корсет за себе си и по една за Тарина и Анди.На Лестат купи една сочна пържола,а на Ксеркс-една бутилка с отлежала кръв,най-хубавата за вампирите.Мелиса се качи на Лестат като преди това го изчака спокойно да си изяде пържолата и дамата тръгнаха обратно към замъка.Точно на излизане от града Мел се сети,че е забравила подарък за малкия Сам.Точно в този момент,като по чудо,от ъгъла на една тясна уличка излезе една маймунка.Беше много малка,кафява на цвят,с голям перчем и облечена в едно червено елече.Вампирката се зарадва много на малкото маймунче и го взе със себе си,за подарък на Сам.Скоро стигна до замъка,вече се здрачаваше.Мелиса остави Лестат в една стая и се запъти към терасата където предполагаше,че са Ксеркс,Тарина и малкия.И наистина щом стигна там ги видя,седнали един до друг и говорещи си нещо.Мел връчи подаръците си,двамата възрастни бяха много доволния,но малкия Сам се натъжи,защото Мел не му даде нищо.Изведнъж иззад гърба й се показа малка маймунка,която се чаки на рамото й и скочи в Сам.
-Това е за теб!-усмихна се вампирката на малкия,а после добави-аз ще отида да пробвам новата си рокля,после ще се видим!-и се запъти към стаята си.....

-Ам извинете,че ви прекъсвам,но какво мислите?Добре ми седи нали?!-попита мелиса силно въодушевена и погледна двамата влюбени.Тарина и Керск се заливаха от смях,а Мел ги гледаше тъпо и не можеше да се осъзнае.
-Добре си Мел!-каза Керкс през сълзи,не се бе смял така от много време
-Аз...ммм....довечера ще изляза.-смърнка момичето и тръгна да си ходи,но Тарина я спря.
-Къде ако мога да попитам?-усмихна се елфката
-Ами.....на нещо като танцова забава....-пак смрънка Мелиса и тръгна преди двамата да са я питали още нещо.За последно чу гласа на Тарина,които й съобщаваше,че и двамата с Ксеркс ще дойдат.

Мел се бе отказала да ходи на бала.Вместо това реши да се поразходи на лунната светлина.Изведнъж трима конника се зададоха към нея....Двама от тях бяха мъже и едно момиче с тях.Когато се приближиха Мелиса ясно различи Ланс,Анди и брат й,който все още не бе в цветущо здраве.
-Е след като се върнахме....-започна Анди
...мисля че е време да тръгваме!-довърши Мел
-А къде е приятелката ви?-попита Ланс
-О...откриеш ли брат си няма начин да сбъркаш местонахождението й!-подметна вампирката и въведе останалите в замъка.Слугите дадоха храна и вода на новодошлите и заявиха че ще потърсят господаря си и ще го доведът....Ксеркс и Тарина лежаха във водата като вампирът бе прегърнал любимата си през кръста и и шептеше нещо....

Ще ви чакаме пред портите на замъка след един час!-оповести Мел-нямаме повече време за губене.
-Да...добре...-отвърна Тарина и целуна Ксеркс като едва не го удави защото притисна главата му във водата.
-Хей,по-полека!-помоли й се той и нежно я избута
-Искам да те помоля за нещо-изражението на елфката доби сериозен вид-Би ли могъл да се грижиш за Сам докато ме няма?-беше силно притеснена за сина си
-Да...разбира се!-отвърна Ксеркс и я целуна-дори мисля да ви пратя няколко от най-опитните си войници да дойдат с вас.
-Благодаря ти безкрайно много!А сега трябва да вървя!-тя излезе бързо от водата и се запъти към стаята си....
През това време Мел и Анди оправяха своя багаж и подготвяха тигрите си за дългия път.Мелиса дори си взе няколко ампули кръв аванта...След един час бяха готови и чакаха само Тарина.
-Къде се бави!-мрънкаше Анди