Сивер

-О.не и този път-прошепна Мелиса на Лен-Съжалявам!-тя захапа с всичка сила Лен за ръката и започна да пие кръвта му.Той я пусна и се хваната за ръката като я бутна напред.Мел се затича към Ксеркс,бутна го и хвана Тарина.За да спаси момичето Мелиса трябваше да я направи вампирка иначе приятелката и щеше да умре.Тя използва времето докато двете момчета се усвестят,захапа ръката си и закапа кръв в устата на Тарина.После Лен я дръпна от Тарина,но елфката беше вън от опасност.Вече се бе раздвижила и след няколко мига отвори очи.Опипа се по врата и напипа дупки на два остри вампирски зъпа в шията си.
-На ми казвайте че....-тя спря насред изречението

-И как предлагаш да го направим?-попита Мелиса приятелката си-Да скочим през прозореца,пак ще ни последват!
-Просто тичай!-викна Тарина и двете се затичаха към вратата,после по коридора.Мел бе много бърза,но сега трябваше да изчаква Тарина.Лен и Ксеркс не очакваха такава рязка намеса и късно се осъзнаха какво става,но после веднага тръгнаха след момичетата.
-Бързо!Към залата с гостите!-предложи Мелиса-там ще си сложим маски и няма да ни познаят.
-Мислиш ли?-попита недоверчиво Тарина-Ксеркс знае каква ми е роклята,а очите ти,та те се забелязват и ако си сред милион човека.
-така е,но имаме ли избор?!-двете не му мислиха много,а влязоха в салона и набързо награбиха две маски....

Беше почти полунощ и нямаше как да пътуват затова по всеобщо решение влязоха в гостоприемницата.Посрещна ги стара жена,която ги опъти към свободните стаи.тъй като бяха четирима човека ги настаниха в една голяма стая на последния етаж на гостоприенмницата от която се виждаше всичко навън.
-Това е идеалното място!-оповести Анди като погледна през прозореца-Така ще разберем ако ни следят.
-Никога не заспивайте напълно-предупреди ги Ланс-Брат ми винаги прави "тихи"нападения.
-Не мисля,че ще тръгне да ни търси сега.-каза замислено Тарина-Той знае,че рано или късно ще се върнем за медальоните.Без тях няма смисъл да ходим където и да било.
Скоро след това всички си легнаха.Изведнъж някой потропа на вратата.Всички подскочиха стреснати и станаха от леглата.Ланс отвори вратата.Пред него седеше....

Мел ги изпрати с поглед.Трябваше някой да остане да пази елфката и Мел бе този човек.Тя се вгледа в измъченото й лице,което бе спокойно отпуснато на възглавницата.изведнъж потъна в мисли....Още от малка бе свикнала да е сама.Никой не я възприемаше докато не се запозна с Лен.Той бе като неин спасител,но я изостави по-най ужасния начин.Може би това не можеше да му прости толкова дълго време."Той те направи от никой,някой"мислеше си тя"А какво искаше в замяна?само теб!".Тъга се изписа по лицето на вампирката.в момента не искаше да си спомня,че е такава,но започнеше ли да мисли за елфството се сещаше за майка си,която пък бе убита от Ксеркс.това я сещаше за вампира,за тарина,за брат му,Андромеда.....
Мел реши да не мисли повече и реши да се опита да поспи.След половинчасова борба със съня момичето стана отново,отиде до чешмата,единствената на етажа наля чаша вода за бедната елфка."Колко още ще седим тук?"питаше се Мел загледана в звездите и безлюдния път...

Елфката,която гледаше Сам,се събуди рано сутринта в много добро здраве.жената оповести,че нямало какво да прави по тези земи и пожела да си тръгне.Мелиса,бе много щастлива от този факт,защото никак не й се седеше сама в гостоприемницата,но не го показа.
-Е добре аз ще тръгнав-оповести след половин час"бавачката"-Благодаря ви много за помощта!-после излезе от вратата,а след десет минути се изгуби от полезрението на Мел.Лис бе длъжна да изчака елфката да си тръгне и да е сигурна,че е в безопастност,все пак трябваше да я пази.Пет минути по-късно вампирката яздеше Лестат като предпазливо следваше жената.Мел я съпроводи чак до гринацата между двете земи,а после препусна обратно към замъка.Макар и никак да не й се връщаше Тарина имаше нужда от нея.Точно в този момент нещо се спусна по посока обратна на нейната.Мелиса се обърна с гръб и видя няколко вампира да наобикалят бедната елфка.всичко във вампирката кипна щом тя съзря кой е предводителя на вампирите-Лен.
-"Как смее този глупак"-каза си тя и препусна обратно.Беше обяд,слънцето печеше...това беидеалния момент за действие,когато вампирите са най-уязвими.
-Оставете я намира!-викна Лис щом стигна до мястото на нападението
-Иси винаги ме изненадваш!-каза Лен злорадо и се обърна към нея-Но ние сме повече,нищо не можеш да ни направиш!
-Миличък още ли не си се научил да разпознаваш времето?Колко жалко!-зацъка Мел и се вгледа в качулката му.
-Много добре знам,но дори и да ми махнеш качулката,все някой ще махне твоята.-кза Лен като кимна на останалите да оставят елфката и да се насочат към Мелиса.Тя от своя страна направи знак н"бавачката"да се измъква,а после се обърна към групата вампири.
-Пак си назад с информацията Лен-подсмихна се тя-Аз съм и полуелфка,което ми дава някаква защита.Ако ми махнете качулката само ще ми се обели кожата,а вие-вие ще станете на прах!-тя натърти на последната дума и огледа съмишлениците на Лен.Един по един те започнаха да отстъпват назад,а някои направо отлетяха.
-Върнете се страхливци!-викаше Лен след тях,но никой не посмя да се върне.
-Няма ли да избягаш с приятелчетата си скъпи?!-попита го подигравателно Мел-Няма нужда да се правиш на герой.Аз знам какъв си всъщност!
-Кого залъгваш,миличка?Ти не би ме убила.Не си способна на такова нещо!-Лен бавно се приближаваше към нея.Изведнъж дръпна качулката й и започна да я целува.Кожата и бавно се забели и напука.Мел го избута грубо с ръце и дръпна качулката му:
-За теб ще направя изключение!-тя се метна на тигъра и покри лицето си,цялото напукано в рани и препусна обратно към замъка.След няколко минути от Лен не бе останало нищо освен прах....

Мел бе още с качулка.Не искаше приятелката й да види ужасяващите прорези по лицето й.Ксеркс погледна гневно в очаване на отговор.
-Анди...тя отиде...да...да търси брат си.-всички усещаха,че Мелиса плачеше,макар,че вампирката се опитваше да го прикрие с цялото си старание.-А Лен...той....ами той....е мъртъв.-момичето не издържа и се сгромоляса на земята.От шока бе припаднала....

-Къде съм?Какво стана?-попита объркано Мел след като се събуди.Главата страшно я болеше,но лицето й бе наред.
-О,Мел,така се радвам,че се събуди!-възкликна Тарина,която не бе мръднала нито за миг от леглото на приятелката си.
-Благодаря,че си тук до мен!-процеди Мелиса през зъби и се опита да се усмихне макар болките в главата.-Аз...сигурно си разбрала какво стана с Лен?!-попита тъжно Мел и избърса сълзите напиращи от очите й....

-Грешиш Тарина,никога не съм го обичала.-отрече Мелиса-Просто старите чувства ме превзеха,но се осъзнах на време.Той щеше да ме убие ако не го бях направила аз преди това.
-Мислиш ли?-попита я укорително тарина
-Нали видя какво направи с лицето ми.-Мелиса погледна тъжно към Ксеркс,които тъкмо бе донесъл някаква отвара за болката й.
-защо го правиш?-попита тя вампира
-Кое?-не разбра той
-Защо ми помагаш?-продължаваше да не разбира Мелиса-Та...та аз убих един от най-верните ти и скъпи поданици.Аз....-Мелиса погледна Тарина,но в нея не немери отговора на въпроса си затова погледна отново Ксеркс...

-Здравей сладурче-усмихна се тя на момченцето и го погали по главичката-Имаш си нов приятел,а?-попита тя загледана в гепардчето.
-Да!Казва се Лео и е гепардче!-оповести Сам щастливо и погледна Ксеркс с много благодарност.
-Ха...няма да питам кой ти го е подарил,но е много мило от негова страна.-тя погледна вампира,които се усмихваше на Сам-ти благодари ли му?-момченцето поруменя.Беше забравило да благодари за подаръка.
-Благодаря!-каза малкия засрамено и изтича да се гушне в майка си.Малкия Сам бе единствената радост на всички в замъка...