Сивер

-Имаме заповед от господаря на тези земи да не ви пуснем да преминете-изговори монотонно един глас до болка познат на Мелиса
-Станал си като някаква марионетка.-просъска тя-Какво унижение,да паднеш толкова ниско само за да спасиш себе си.
-Иси не вярвах,че ще се върнеш-злорадо отвърна гласът-но катогледам все още си същия боклук какъвто зарязах преди една година.
-Не съм дошла на сладки приказки,скъпи.Така,че по-добре ни пусни да минем доброволно.-извика му Мел силно вбесена,а очите й вече почервеняваха от яд
-Или какво?Нищо не можеш да ни направиш.Дори и да бях сам пак нищо не би могла да ми сториш.Ти си слаба,безпомощна,бих могъл да те убия още сега,но имам поръчка от господаря да ви предоставя живи.-Тарина и Анди мълчаха загледани във вампирите,които вече ги наобикаляха...
-Приятно ми беше да се видим-каза лен за завършек и оголи вампирските си зъби-А сега да приключваме!-Всички вампири се насочиха към трите момичета......

Съжалявам Тарина,но ще се наложи да взе ма и Мелиса с мен.Имам сметки за уреждане с вас двете,но все пак не бих пропуснал и приятелката ви.Андромеда нали?-Анди бе замръзнала на едно място
-Момичета знам,че сигурно не вярвате на тове,което виждам в бъдещето,но то никак не е хубаво.
-Значи си пророчица-просъска Ксеркс-Добре...добре.Лен!-извика той младия вампир и му кимна към Мелиса-Заеми се с нея,после ми я доведи в замъка.Андромеда за теб ще се погрижи Ланс,а ти...-кимна той към Тарина с неприкрита усмивка-Ти ще дойдеш с мен сега.
-Нее...-извика през сълзи елфката,но Ксеркс вече се носеше във въздуха с нея на ръце.
-Тарина...-викнаха двете и приятелки в един глас,но изведнъж устите им бяха запушени.
-Ланс-заразпорежда се Лен-Искам да измънеш някаква информация от Андромеда,каквото и да е,а после я заведи при Ксеркс.А ние...-обърна се той към Мелиса-имаме доста да си поговорим нали Иси?!-Мел не го слушаше.Тя се опитвеше да се отскубне от хватката му и да стигне до тигрите,които се бореха ужесточено с няколко вампира...

Въпреки усилията на Лен,Мел не му каза нито думичка за случилите се неща след заминаването й.Сега момичето само мислеше колко мрази Ксеркс и как ще го убие."Едно по силно захапване..."помисли си тя"И кръвта му ще потече...после още едно и още едно...но не бих могла да се справя сама".Лен само гледаше момичето.Изведнъж се доближи до нея и отметна косата и назад.
-Знеш,че дори и да ме ухапеш,няма да ми стане кой знае какво нали?-попита го с насмешка Мелиса
-Кой е казал,че ще те ухапя!-отговори и момчето и нежно започна да я целува по устата
-Пусни ме,Лен!Пусни ме!-викаше му Мел,но момчето продължаваше като слизаше надолу към шията.Неиздържал на емоциите си той леко я захапа.Мел не издаде никакъв стон на болка,а двете дупки започнаха да зарастват.Тя избута групо момчето от себе си и се опита да разбие вратата на стаята,в която бяха.Точно тогава вътре влезе Ксеркс...

-Лен,разочароваш ме!Не можеш да удържиш едно момиче!-каза уж строго Ксеркс и хвана Мелиса за ръката-вземи си я!-той я бутна в ръцете на момчето,което я хвана здраво през кръста-и....взе ли го?-попита "господарят"преди да си тръгне.Лен кимна и му подаде медальона на Мелиса.както самата тя видя,третия който Ксеркс получаваше.
-За какво са ти медальоните?Какво направи с Тарина и Анди?-викана след него Мел като се дърпаше с всичка сила от Лен
-Не мисля,че ти влиза в работата нахално момиченце!-отвърна Ксеркс-Прави каквото искаш с нея.-каза вяло той на Лен-А довечера ще има пиршество.Тя,Тарина и Андромеда ще ни потанцуват малко,затова я доведи в покойте ми след час,искам да се облекат подобаващо.
-Да господаря-каза Лен и се поклони доколкото това му позволяваше.После метна Мелиса на леглото като я притесна,така че да не може да избяга и започна да я съблича като я целуваше навсякъде.Мел се дърпаше,мразеше го,но го обичаше.Беше толкова раздвоена.....Изведнъж момичето го захапа с всичка сила по врата,после още веднъж.момчето отслаби хватката си и Мелиса използва момента да избяга.Тръгна да се лута из стаите.В една от тях намери Тарина безжизнено лежаща на леглото и Ксеркс които се бе надвесил над нея с кръожадния си поглед.
-Остави я!-викна тя на Ксеркс,които рязко се обърна към вампирката....

На Мелиса изведнъж и призля.Незнайно защо тя просто падна."Каква глупачка съм!Хайде слабачке ставай,не се оставяй в ръцете на този мерзавец!"Говореше си тя като се опитваше да стане,но усилията и бяха напразни.Изведнъж и причерня и тя припадна.Лен я вдигна и я пренесе в една стая където се захапа и накапа няколко капки кръв в устата на момичето.Наистина Мел не бе пила кръв от доста време и явно това бе предизвикало припадъка й,но учудващо бе,че именно Лен бе човекът,който и помагаше в този момент.Той се загледа в лицето на момичето,силно запленен от красотата й и зачака да се събуди.След няколко минути Мел се размърда и отвори очи.Огледа се наоколо и видя Лен вгледан в нея.Тя рязко стана от което главата и се олюля.
-Защо го направи?-попита тя момчето
-Нима не се досещаш?!-отвърна и той и я целуна-Обичам те,Иси!Винаги съм те обичал,макар че не отричам,често съм те наранявал и ми е доставяло удоволствие.
-Това ли е обичта за теб!-попита го остро Мел-да ми причиняваш болка!
-Ако това е начина да те задържа при мен,да!-отвърна той и пак тръгна да я съблича.Един глас в главата й обаче и казваше да не се съпротивлява и тя му се подчини.След малко двамата бяха легнали в леглото и се милваха нежно....

Мелиса обаче не допусна Лен да стигне по-далеч от ласките и целувките.Щом той направи един такъв опит,Мел го изпута с всичка сила настрани.
-Да не си посмял!-извика му тя и придърпа чаршафа да се завие
-Иси опитваш се да ме вбесиш ли?!-попита момчето като стана и я хвана за ръката-Никъде няма да ходиш!-той я бутна обратно на леглото и тръгна да маха чаршафа,скоито се бе завила,но някъде отдолу се чу музика.
-О,съвсем забравих!Идваш с мен до стаята на Ксеркс!-той я вдигна и я бутна групо пред себе си
-Ами Тарина и Андромеда?Къде е Андромеда?-попита Мел притеснено
-Елфката знаеш къде е!-подсмихна се Лен-А вещицата е при Ланс,доведения брат на Ксеркс.И тя ще дойде там,ще се съберете не се притеснявай.-Двамата тръгнаха по един тъмен коридор в дъното на който имаше голяма стая с отворена врата.Влязоха вътре и видяха лежащи на едно легло Тарина и Ксеркс.Лен се усмихваше злорадо,а Мелиса гледаше изумено елфката.
-Господарю,водя ви Мелиса.-съобщи Лен

Беше Ланс.Единствения на когото Ксеркс не можеше да направи нищо.Той водеше Андромеда,която с радост видя Мелиса и разбра,че другата и приятелка е вътре в стаята.Мел още бе държана от Лен,но Анди си седеше така сякаш сама е дошла и не мисли да ходи никаде освен тук."Дали Ланс не и е направил нещо?"питаше се вампирката още по учудена,държанието на двете и приятелки бе супер странно.Тогава момичето реши да направи една странност,да се отскубне от Лен.През цялото време тя не искаше той да я докосва,но в същото време искаше да е близо до него.Докато момчето гледаше в Ланс и затворената врата Мел се отскубна от хватката му и тръгна да тича надолу по коридора.Лен тръгна след нея,но твърде късно.Вампирите бягаха много бързо,а тя бе по-бърза и от Лен.Докато той бе тръгнал тя вече бе минала през няколко коридора и момчето нямаше представа на къде е завила.Той реши да се върне и да каже на Ксеркс.Така щеше да има по-голям шанс да я хванат навреме отколкото ако тръгне сам.....В същия момент,когато Лен се връщаше,Ксеркс отвори вратата.Видя пред себе си брат си и вещицата,и оповести че след малко ще тръгнат надолу всички.
-Имаме проблем относно това.-каза едвачуто Лен-Мелиса избяга,а това,че е вампирка ще и помогне доста госпударю.Всичките ви поданици са вампири и на нея никак не и пречи да се преоблече като някой от тях.-Ксеркс побесня
-Как може да си толкова некадърен!-развика се той-Върви с Ланс и ми я намери!-Ксеркс дръпн Андромеда вътре в стаята при Тарина и тръшна вратата.Подаде на двете черна и червена дълги рокли,които можеха да се наберат нагоре и да станат къси.
-Облечете ги!-заповяда им той-Ще са ви нужни за пиршеството след малко.Вие ще сте звездите на шоуто-Той се подсмихна злобно и целуна Тарина по устните като зъбите му леко захапаха долната й устна.-Ти ше облечеш червената-каза й той и метна черната на Андромеда.

Мелиса тичаше надолу по главното стълбище.Наоколо нямаше никого,но момичето не спираше да тича."Ако се откажеш сега ще те хванат!"говореше си тя.Изведнъж точно когато се опитваше да отключи райберите на голямата входна врата на замъка се появиха двама вампири.Явно бяха от охраната на замъка.
-Хей ти спри!-викна единия и забърза към нея.Мел само запази спокойствие,червените и очи леко блеснаха,а вампирските и зъби се оголиха
-Да не си ме докоснал!-викна му тя
-Ооо ти си вампирката на Лен.-обади се другия-да не би да си мислиш,че ще успееш да избягаш?-попита я той с надсмешка
-Всъщност да!-отвърна тя и спусна райберите надолу за да се отвори вратата.Слънчеви лъчи нахлуха в замъка и осветиха цялата зала.Трябваше да побърза защото слънцето залязваше и нямаше да успее да се измъкне.Вампирите изсъхваха на слънчева светлина,макар и вече много слаба,но понеже Мелиса беше полуелфка само кожата и леко се нарани и обели.
-Нееее!-викна единия от охранителите и се срина на прах.това се случи и с другия,а Мел метна едно наметало и тръгна надолу по пътя."Какво ще правя сега?!"чудеше се момичето.Беше сама и нямаше представа какво да прави.

Мел тръгна към конюшните.Скоро пиршеството щеше да започне,всички вампири щяха да се съберат в замъка,трябваше да побърза.Влезе бързо в едни помещения където намери заключени тигрите на трите момичета.Бързо отключи вратата и ги пусна да излязат като заръча на Лестат да седят и да чакат стопанките си в задната част на замъка,която се състоеше от една гъста гора.Изведнъж се чуха стъпки и пред Мелиса се появи едно 13 годишно момиче,вампирка,която както Мел разбра е сестра на жената на Ланс,която умряла преди две години.Момичето каза,че е било прогонено от замъка,но се съгласи да помогне на Мелиса да се върне обратно вътре незабелязана.Момичето,на име Корина,знаеше всички тайни проходи на замъка и преведе Мел незабелязано чак до една от кулите където се намираха Тарина и Андромеда,или поне така си мислеше Мелиса.Корина трябваше да си тръгва,но обеща да помогне с каквото може и да храни тигрите докато са навън.Слънцето беше залязло,гостите бяха дошли,пиршеството започваше......

Лен....
-Принцесо къде си мислиш че отиваш-усмихна й се той и я хвана през кръста и я целуна нежно по врата-Няма да ти позволя да избягаш както направи приятелката ти Мелиса.
-Лен браво на теб!Нямаше да допусна и тя да избяга-обади се гласът на Ксеркс,които пое Тарина в обятията си и тримата тръгнаха към голямата бална зала.Тарина все пак бе облечена в черната рокля,я щом влязоха в залата видяха Андромеда,която също носеше своята.За тяхно учудване двамата с Ланс си говореха мило и разбиращо,като първи приятели.....
В това време Мел все още при кулата,но се бе усетила къде може да са останалите."Трябва да ги измъкна,но как?!"питаше се момичето.Трябваше да влезе да им обясни всичко,но беше невъзможно без да я забележат.Тя тръгна надолу по стълбите като бе решила да влезе в залата маскирана,бе разбрала от Корина,че пиршеството щяло да бъде като маскенбал...."Така няма да ме познаят"мислеше си тя като влезе в една стая да се преоблече.Бе намерила една сребриста рокля и една сребриста маска,които се сливаха с очите й,навлече ги набързо и тръгна към салона.Влезе вътре и затърси с очи Тарина и Андромеда....

Мел срещна очите на Анди."Не мога да отида при нея"мислеше си момичето.Все пак се приближи до Андромеда,но така че Ланс да не я забележи,за да продължат с телепатията.
-"Къде по дяволите е Тарина?!"-попита Мел Анди
-"Беше тук тъкмо пред секунда....Ксеркс го няма!Сигурно е с него!"-предположи Андромеда като се оглеждаше наоколо за вампира и приятелката си.-"Лис внимавай!"извика Анди погледнала внезапно по посока на Мел,но твърде късно.
-Никога няма да сбъркам тези очи.-промълви един глас в ухото на Мел-Още повече с тези дрехи,които ги открояват така добре!Поигра си малко на криеница,но сега ще си получиш заслуженото.
-Не!-извика на глас Амдромеда,когато видя как Лен отвежда приятелката й на някъде.Ланс веднага се усети и хвана Анди за ръката.
-".Тигрите са при гората.Анди бягай"-бяха последните думи наМел към Анди преди да се прекъсне връзката между тях.
-Приятелката ти Тарина и много нежна-продължаваше да говори Лен на Лис,с цел да я дразни.Беше бесен,че момичето го е изложило така пред господаря му.Лен почука на вратата,отвътре излезе Ксеркс и усмивка се разля по лицето му като видя заловената Мелиса.
-Какво ще правим с нея господарю?!-попита Лен,а Мел търсеше с поглед Тарина.Макар,че част от стаята не се виждаше,Мел предположи че приятелката й в крайна сметка не е вътре,а може би Ксеркс и бе запушил устата.....

-Тя е с Ланс-каза някак пренебрежително Мелиса -и мисля,че е добре.Господи Тарина,защо си плакала.Какво и направи мерзавец такъв!-кресна Мел в лицето на Ксеркс.
-Внимавай как и с кого говориш скъпа.-прекъсна я Лен преди да е наговорила още куп глупости.
-Той не ми е никакъв!-развика се Мел като се дърпаше с всичка сила и момчето една успяваше да я удържи-Ще му говоря както си искам!Още повече щом си позволява да се възползва от приятелките ми!Пусни я!-викна тя още веднъж като гледаше Тарина,която едва стоеше на крака."Къде си Анди?!"помисли си вампирката и се вгледа в Ксеркс сякаш му казваше"Ако не я пуснеш ще те убия!"